Данчо Джангалозов
Данчо Джангалозов | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Данчо Джангалозов в Общомедия |
Данчо или Дончо[1] Т. Джангалозов (или Джингалозов) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 25 или 26 октомври (6 или 7 ноември) 1874 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в заможно семейство. Баща му се занимава с земледелие и опиничарство, а от 12-годишна възраст и Данчо му помага. Започва да учи в начално училище, но е обиден от учителя си, след което напуска и повече не се връща в училище. На 15-годишна възраст се премества в Солун при по-стария му брат, където първоначално е бакалин, а със събраните за 5-6 години пари наема хана „Света Петка“, който се намира по пътя за Сер, и се занимава с кръчмарство. Този хан е най-източната точка на населената част на Солун до към 1895 година. Зад хана има гарнизон.[2]
През ваканцията през 1895 година, докато е в Солун, Гоце Делчев посвещава Джингалозов във ВМОРО и „Света Петка“ става свърталище за революционери. Делчев и поп Стамат в този хан посвещават неколко хора в организацията. Там са скрива революционна литература и оръжие. От този хан „Бунтовник“, хектографиран вестник излизащ в Солун, редактиран от Даме Груев, се разпространява из солунските села.[2]
Арестуван е и е затворен в Солунския затвор „Еди куле“ по подозрение, че е убил шпионина Цицо в Гевгели, който всъщност е убит от Андон Кьосето и Ицо Джорлев[3]. След освобождението си става четник в кукушката чета на Христо Чернопеев. Участва в сражение при Железница и загива на връх Готен през април 1903 година.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
- ↑ а б Данчо Джингалозовъ // Независима Македония година I, брой 32. 16 ноември 1923 год. с. 2.
- ↑ „Македония“, бр. 10, януари 1904 г., стр. 6.
- ↑ Македоно-одрински куриер, бр. 24, 11 май 1903, стр. 1.