Даниловград
Даниловград Даниловград | |
Страна | Черна гора |
---|---|
Площ | 501 km² |
Население | 5,156 души (2011) 0,0103 души/km² |
Пощенски код | 81410 |
Телефонен код | +382 20 |
МПС код | DG |
Официален сайт | danilovgrad.me |
Даниловград в Общомедия |
Даниловград (на сръбски: Даниловград или Danilovgrad) е град, разположен в централната част на Черна гора. Населението на града наброява 6 852 души.
Даниловград е административен център на едноименната община, чието население през 2003 година наброява 16 523 души. Даниловград е малък черногорски град, разположен в плодородната долина на река Зета, наричана Биелопавличи.
История
[редактиране | редактиране на кода]Даниловград е основан с намерението да бъде столица на Черна гора. След присъединяването със Санстефански договор през 1878 година на градовете Никшич и Подгорица към черногорската държава, значението на Даниловград, както и намеренията да бъде столица на страната, са забравени. Градът получава името на своя създател княз Данило, въпреки че основите му са положени от неговия наследник крал Никола I през 1870.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Даниловград са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Даниловград е административен център на едноименната община. Населението ѝ наброява 16 523 души (2003), а в града живеят 5208 жители.
Изменение на населението на град Даниловград през годините:
Етнически групи (1991):
- черногорци (89,88%)
- сърби (5,90%)
Етнически групи (2003):
- черногорци (67,93%)
- сърби (25,47%)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
|