Даниел Дарийо
Даниел Дарийо Danielle Darrieux | |
френска актриса | |
Даниел Дарийо в „Петте пръста“ (1951) | |
Родена | Даниѐл Иво̀н Марѝ Антоанѐт Дарийо̀
|
---|---|
Починала | 17 октомври 2017 г.
|
Погребана | Марн ла Кокет, Франция |
Националност | Франция |
Работила | актриса |
Актьорска кариера | |
Активност | 1931 – 2010 |
Семейство | |
Съпруг | Анри Дьокоан (1935 – 1941; разведени) Порфирио Рубирос (1942 – 1947; разведени) Джон Митсинкиндес (1948 – 1991; смъртта му) |
Уебсайт | |
Даниел Дарийо в Общомедия |
Даниѐл Иво̀н Марѝ Антоанѐт Дарийо̀ (на френски: Danielle Yvonne Marie Antoinette Darrieux) е френска актриса и певица. Нейната филмова кариера е една от най-дългите в историята на киното – осем десетилетия. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Една от най-популярните актриси на 1930 – 1960 години, Даниел Ивон Мари Антоанет Дарийо се ражда в Бордо на 1 май 1917 г., но израства в Париж. Дъщеря на военен лекар. Баща и умира, когато Даниел е само на 7 години. Брат ѝ е актьорът Оливие Дарийо.
Като музикално надарено дете първоначално учи чело и пиано в началния отдел на Парижката консерватория. Освен това и пее добре. По-късно тя ще запише 20 плочи. На 14 годинки се снима в първия си филм в киното в музикалния „Балът“ („Le Bal“). В началото на кариерата си изпълнява предимно роли на млади лудетини в различни филми, като нейни партньори са големи артисти от френското довоенно кино као Жан-Пиер Омон, Анри Гарат, Пиер Манган и особено Албер Прежан, с който Дарийо се снима в няколко филма: „Волга в пламъци“, „Злато на улицата“, „Кризата свърши“ и „Странното момиче“.
През 1935 г. едва 18-годишна Даниел се омъжва за 27 години по-възрастния писател, сценарист и режисьор Анри Декуен (1890 – 1969). Тя се запознава година по-рано с него на снимките на филма „Злато на улицата“. Благодарение на него, тя успява да излезе от ограниченото си амплоа на наивни субретки и да се развие, и утвърди като голяма актриса. По този повод тя споделя:
„... без Анри Декуен аз щях да изляза от киното твърде скоро, защото играех роли предимно на пеещи момичета в незначителни продукции. Той ме убеди, че мога да изпълнявам големи драматични роли, вдъхна ми увереност в себе си, даде ми изключително много...“
Снима се в над 140 филма. Към края на 30-те години, Дарийо е вече призната и прочута. Играе с великия Жан Габен, снима се в различни филми – драми, комедии, екранизации. Забелязана е в Холивуд и получава покана да снима няколко филма там. През 1938 г. играе ролятяа на „Мария Вецера“ в суперпродукцията Майерлинг, заедно със звездата на Метро Голдуин Майер Шарл Боайе, който се превъплъщава в принца-престоолонаследник Рудолф. Филмът има грандиозен успех в цял свят. Следва седемгодишен контракт с Юнивърсъл и участие в исторически продукции като „Катя“ – за любовта на княгиня Екатерина Долгорукая и император Александър Втори, „Никол дьо Кортийон“ в „Гневът на Париж“ с Дъглас Феърбанкс. Решението и́ да продължи да работи и след нацистката окупация и да се снима във филми в киностудията „Континентал“, създадена от пропагандния шеф на райха Йозеф Гьобелс, я белязва като колаборационистка. През 1942 посещава Германия с делегация френски артисти. През 1942 година е принудена да участва в рекламно пътуване, за да освободят съпруга и́ Порфирио Рубироса – смятан от нацистите за шпионин. След освобождаването му Дарийо напуска студиото и се укрива под фалшиво име. Тя сътрудничи с нацистите по време на окупацията на Франция по време на Втората световна война. Три години след войната кариерата ѝ отново тръгва нагоре. През 1947 играе „кралицата на Испания“ в „Рюи Блаз“ по драмата на Виктор Юго по сценарий на Жан Кокто.
През 1941 година се развежда с Анри Декуен, с когото остават приятели до смъртта му, а през 1942 се омъжва за дипломата от Доминиканската република Порфирио Рубирос. Той се оказва плейбой и тя го изоставя през 1947. На следващата година се жени за трети и последен път, този път за сценариста Джордж Митсинкиндес, с когото живее щастливо до неговата смърт през 1991 година. С него тя осиновява син, който умира малко преди мъжа и́.
В началото на 50-те години Дарийо се връща в Холивуд, където участва в „Богати, млади и красиви“, където партнира на Джейн Пауъл, Фернандо Ламас и Вик Дамоун, и жъне голям успех с ролята си на „графиня Анна Стависка“ във филма „Петте пръста“, където партнира на звездата Джеймс Мейсън. По това време един от най-интересните френски режисьори Макс Офюлс и предлага интересна роля във филма си „Въртележката“ по скандално известната пиеса на Артур Шницлер „Хоровод“. В този силен, останал в историята на киното филм участва цяла плеяда звезди на епохата: Симон Синьоре, Даниел Желен, Жерар Филип, Жан-Луи Баро, Серж Режани. Следва превъплъщението и като проститутката „г-жа Роуз“ в „Удоволствието“ и като „Беба Донж“ в „Истината за Беба Донж“ (1953) в партньорство с великия Жан Габен, след което идва и една от най-силните и роли във филма на Макс Офюлс „[Мадам дьо...]]“ (1953). Тук играе с Шарл Ванел и Виторио де Сика, и като „мадам Луиз дьо Реналс“ с Жерар Филип в „Червено и черно“ (1954) екранизация по романа на Стендал. За този филм е удостоена с наградата „L'Étoile de Cristal“ – най-голямата кинонаграда на Франция, аналог на съвременния „Сезар“.
50 – 60 те години са апогеят в кариерата на Даниел Дарийо като голяма актриса. През 1959 г. изиграва една от най-запомнящите и се роли във филма на Жулиен Дювивие „Мари Октобър“, една силна антифашистка драма, в която е заедно с големите Лино Вентура и Бернар Блие. Следва „Любовникът на лейди Чатърли“ (1955) по романа на Лоурънс, „Александър Велики“ (1956) с Ричард Бъртън и Клер Блум, „Дяволът и десетте божи заповеди“ (1962), „Ландрю“ (1963), „Госпожиците от Рошфор“ (1967), „Стая в града“ (1982), „Местопрестъплението“ (1986), „Сватбената торта“ (2010), „Опасни връзки“ (2003).
През 1968 година гостува на Международния фестивал Златният Орфей, където изнася рецитал, Балкантон издаде нейна плоча.
През 70-те и 80-те става и звезда на френския театър, като играе в пиеси на Фейдо, Гитри, Марсел Еме и др., участва в телевизионни постановки, филми и сериали, изнесе и редица концерти като певица. През 1970 г. заменя Катрин Хепбърн в бродуейския мюзикъл „Коко“, основан на биографията на Коко Шанел, но пиесата, поставена специално заради Хепбърн, бързо е махната от театралния афиш.
През 2001 г. Даниел се появява в сатиричната комедия „8 жени“ в ролята на „бабата“, за която получава „Сребърната мечка“ на Берлинския кинофестивал и Наградата на Европейската киноакадемия за най-добра актриса. Преди това бе наградена и със Сезар – френския еквивалент на американските Оскар.
През 2003 г. играе моноспектакъла „Оскар и розовата дама“. На 90 години озвучава един от персонажите в хитовата анимация „Персеполис“.
През 2012 г. 95-годишната Даниел Дарийо участва в последния си филм – „Още един кроасан“ – и получава „Ордена на Почетния легион“ на Републиката, а на 1 май 2017 отпразнува и стогодишния си юбилей.
На 17 октомври 2017 година на 100 годишна възраст, актрисата умира в дома си в северозападната част на Франция, съобщава Франс прес. Нейното здравословно състояние се влошило, вследствие на падане.[2]
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]- Кавалер на ордена на Почетния легион, 2012.
- Офицер на ордена на изкуствата и литературата
- Най-добра актриса на френското кино (3): 1955, 1957, 1958
- Най-добра женска роля за 1954 година за ролята и на „мадам Луиз дьо Ренал“ във филма „Червено и черно“ – Етоал дьо Кристал – най-голямата кинонаграда на Франция, аналог на съвременния „Сезар“, появил се след смяната му след 1976 г.
- Номинация за „Сезар“ за най-добра женска роля втори план във филма „Стая в града“ за ролята и на „Марго Ланглоа“, 1983.
- Почетна награда „Сезар“ за принос в кинематографията, 1985.
- Номинация за наградата „Сезар“ за най-добра женска роля втори план във филма „Местопрестъплението“ за ролята и на „бабата на Лили“, 1987.
- Молиер на Почетния легион (Наградата „Молиер“, е националната театрална премия на Франция) за принос в изкуството, 1997.
- „Сребърна мечка“ на Берлинския МКФ и наградата на Европейската киноакадемия за ролята и на „бабата“ във филма „8 жени“, 2002.
- Номинация за наградата „Сезар“ за най-добра женска роля втори план за ролята и на „бабата“ във филма „8 жени“, 2002.
- Номинация за наградата „Клотрюдис“ на Обществото на независимото кино за ролята и на „бабата“ във филма „8 жени“, 2002.
- Номинация за наградата на Интернет-обществото на кинокритиците за ролята и на „бабата“ във филма „8 жени“, 2002.
- Молиер на Почетния легион (Наградата „Молиер“, е националната театрална премия на Франция) в категория Най-добра актриса за ролята и в театралния спектакъл „Оскар и Розовата дама“, 2003.
- Кристален глобус на честта – Почетен „Кристален глобус“ за принос в изкуството, 2010.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]2012 – 1991
Година | Оригинално име | БГ име | Серии | Роля |
---|---|---|---|---|
2012 | Veel uks croissant | „Още един кроасан“ | ||
2010 | C'est toi c'est tout | Камий | ||
2010 | Pièce montée | „Сватбена торта“ | Мадлен | |
2008 | Elles et moi | „Те и аз“ | 2 | Изабел Естева |
2007 | L'Heure zéro | „Нулевият час“ | бабата Камила Тресилян | |
2007 | Persepolis | „Персеполис“ | бабата на Марджана (глас) | |
2006 | Nouvelle chance | „Новият шанс“ | Одета Сен-Жил | |
2004 | Une vie à t'attendre | „Дълго те чаках“ | Емили | |
2003 | Les Liaisons dangereuses | „Опасни връзки“ | 3 | мадам дьо Розамунд |
2002 | Huit Femmes | „8 жени“ | бабата | |
2001 | Emilie est partie | „Емили си отиде“ | Емили | |
2000 | Ça ira mieux demain | „Утре ще е по-добре“ | Ева | |
2000 | Que reste-t-il... | Едит Лоример | ||
1997 | Belle comme Crésus | „Красива като Крез“ | Сюзан | |
1997 – 2000 | Un et un font six | 8 | леля Лоли (в 2 серии, 1997) | |
1997 | A Chef in Love | „1001 рецепти на влюбения готвач“ („Рецептите на влюбения готвач“) |
||
1995 | Ne coupez pas mes arbres | „Не режете моите дървета“ | лейди Шейла Белмон | |
1994 | Jalna | „Джална“ | 8 | Аделин Витеак |
1992 | La Vérité en face | „С лице към истината“ | Мадлен Дюпаж | |
1992 | George et Margaret | „Жорж и Маргарет“ | Алис Смит | |
1992 | Les mamies | „Мили мои“ | Лолот | |
1991 | Le jour des rois | „Денят на краля“ | Арманд |
1989 – 1972
Година | Оригинално име | БГ име | Серии | Роля |
---|---|---|---|---|
1984 – 1991 | Série noire | „Черна серия“ | 37 | Мартин Люмер (в „Не мислиш ли, ако кажа“ 1989) |
1989 | Bille en tête | „Топче в главата“ | аркебузката | |
1989 | La misère des riches | „Нещастието на богаташите“ | 8 | Агнес Мерсие |
1989 | Le Front dans les nuages | „Смело в облаците“ | Маргьорит | |
1988 | Adorable Julia | |||
1988 | Quelques jours avec moi | „Няколко дни с мен“ | майката, г-жа Соланж Паские | |
1987 | Corps et Biens | „Тела и облаги“ | г-жа Кранц | |
1975 – 1991 | Cinéma 16 | „Кино 16“ | Емилиен (в „Старата дама и африканецът“, 1987) | |
1987 | Bonjour maître | „Добър ден, учителю“ | 12 | Кларис Камбрез |
1987 | Gigi | „Джиджи“ | Алисия дьо Сент-Ефлам | |
1986 | Tu ne cris pas si bien dire | „Тъй да се каже, ти няма да повярваш“ | ||
1986 | Le Lieu du crime | „Местопрестъплението“ („Мястото на престъплението“) |
бабата на Лили | |
1984 | La petite fille modèle | „Момичето-модел“ | бабата | |
1983 | L'âge vermeil | „Позлатени години“ | 4 | Адриен |
1983 | En haut des marches | „На последното стъпало“ | Франсоаз Канаваджиа | |
1983 | Le dame aux mille et une vies | „Дамата с хиляда и един живота“ | ||
1982 | Une chambre en ville | „Стая в града“ | Марго Ланглоа | |
1981 | Marie-Marie | „Мари-Мари“ | 6 | Мари |
1980 | La mort en sautoir | „Смърт с формата на буквата „Х““ | Еванжелин Сен-Леже | |
1977 – 1989 | Le petit théâtre d'Antenne 2 | „Малкият театър на Антен 2“ | 83 | (в 2 серии, 1979 – 80) |
1979 | Le cavaleur | „Кавалерът“ | Сюзан Тейлър | |
1980 | Une puce dans la fourrure | „Една бълха в шубата“ | хазайката | |
1980 | Ipafix | |||
1979 | On purge bébé | „Очистително за бебето“ | Жули Фолавоан | |
1979 | Miss | „Госпожицата“ | 6 | госпожицата |
1979 | Mais n'te promène donc pas toute nue | „Не бива да се разхождаш съвсем гол“ | Кларис Вентру | |
1978 | La belette | „Невестулката“ | ||
1977 | Bonheur, impair et passe | „Щастие, гафове и минало“ | графиня Деверин | |
1976 | Le jeudis d’Adrian | „Четвъртъците на Адриана“ | ||
1976 | L'année sainte | „Светата година“ | Кристин | |
1975 | Divine | „Божественната“ | Марион Реноар | |
1974 | No encontré rosas para mi madre | „Червени рози и зелени чушки“ | Тереза, майката на Жаки | |
1974 | Les jardins du roi | „Градините на краля“ | Елен | |
1966 – 1986 | Au théâtre ce soir | „В театъра, тази вечер“ | 410 | Франсоаз (в „Сладка лудост“, 1973) |
1969 – 1960
Година | Оригинално име | БГ име | Серии | Роля |
---|---|---|---|---|
1969 | La robe mauve de Valentine | „Лилавата рокля на Валентин“ | Валентин | |
1969 | La maison de campagne | „Къща в провинцията“ | Лорет Боаселие | |
1968 | Les oiseaux vont mourir au Pérou | „Птиците идват да умрат в Перу“ | госпожа Фернанд | |
1968 | L'homme à la Buick | „Мъжът с буика“ | госпожа Мишел Далайрак | |
1968 | Vingt-quatre Heures de la vie d'une femme | „24 часа от живота на една жена“ | Алис | |
1967 | Les demoiselles de Rochefort | „Госпожиците от Рошфор“ | Ивон Гарние | |
1965 | Le Dimanche de la vie | „Неделята на живота“ | Жулия Сеговия | |
1965 | L'or du duc | „Златото на херцога“ | поканената Мари-Габриел дьо М. | |
1964 | Le Coup de grâce | „Последният удар“ („Последният смъртоносен удар“) |
Йоланд | |
1964 | Patate | „Картофът“ | Дит Роло | |
1963 | Du grabuge chez les veuves | „Кавгата на вдовиците“ | Жудит | |
1963 | Méfiez-vous, mesdames! | „Внимание, дами!“ | Юдвиг | |
1962 | Le crime ne paie pas | „Престъплението се показва“ („Неизгодно престъпление“) („Престъплението не се отплаща“) |
4 нов. | Люсиен Марсе (в „Човекът от улицата“) |
1962 | Landru | „Ландрю“ | Берт Еон | |
1962 | Pourquoi Paris? | „Защо Париж?“ | проститутката | |
1962 | Le diable et les dix commandements | „Дяволът и десетте божи заповеди“ | 7 нов. | Кларис Ардан, майката на Пиер в „Почитай баща си и майка си“ и „Не лъжесвидетелствувай против ближния си“ |
1961 | The Greengage Summer | „Свежо лято“ | госпожа Зиси | |
1961 | Les bras de la nuit | „Прегръдките на нощта“ | Даниел Гарние | |
1961 | Les petits drames | „Малки драми“ | ||
1961 | Les lions sont lâchés | „Лъвовете са страхливи“ („Лъвовете са пуснати“) („Лъвове на свобода“) |
Мари-Лор Робер Гишар | |
1960 | L'Homme à femmes | „Мъжът на мечтите“ („За мъжът на мечтите“) („Мъж на всички жени“) |
Габриел / Франсоаз | |
1960 | Vive Henri IV... vive l'amour! | „Да живее Анри IV, да живее любовта!“ | Хенриета д’Ентрагюз | |
1960 | Meurtre en quarante-cinq tours | „Убийство в 45 обиколка“ | Ева Фожер |
1959 – 1950
Година | Оригинално име | БГ име | Серии | Роля |
---|---|---|---|---|
1959 | Les yeux de l'amour | „Очите на любовта“ | Жан Монкател | |
1959 | Marie-Octobre | „Мари-Октобър“ („Мари Октобр или Предателите нямат Бог“) |
Мари-Елен Дюмолен „Мари Октобр“ | |
1958 | Le Septième Ciel | „Седмото небе“ | Брижит дьо Льодувил | |
1958 | La vie à deux | „Живот за двама“ („Съвместен живот за двама“) |
Моник Лебо | |
1958 | Un drôle de dimanche | „Веселата седмица“ („Една смешна неделя“) („Веселата парижанка“) |
Катрин Бреван | |
1957 | Le désordre et la nuit | „Среднощни безредици“ („Нощ и мъгла“) |
Терез Маркен | |
1957 | Pot-Bouille | „Врящото гърне“ („Чужди жени“) („Домашна трапеза“) |
г-жа Каролин Едуин | |
1956 | Typhon sur Nagasaki | „Тайфун в Нагазаки“ | Франсоаз Фабр | |
1956 | Le salaire du péché | Възмездие за греха | Изабел Линдстром | |
1956 | Alexandre le Grand | „Александър Велики“ | Олимпия | |
1955 | L'affaire des poisons | „Случаят с отровата“ | г-жа Франсоаз Атене дьо Монтеспан | |
1955 | Napoléon | „Наполеон“ | Елеонор Денюел | |
1955 | L'Amant de lady Chatterley | „Любовникът на лейди Чатърли“ | Констанс Чатърли | |
1955 | Si Paris nous était conté | „Ако Париж ни беше разказал“ | Агнес Сорел | |
1954 | Le Rouge et le Noir | „Червено и черно“ | мадам Луиз дьо Ренал | |
1954 | El torero | „Замъкът в Испания“ („Тореадорът“) |
Женевиев Дюпре | |
1954 | Escalier de service | „Задното стълбище“ („Служебно стълбище“) („Черното стълбище“) |
6 нов. | актрисата Беатрис Бертие, жената на Франсоа (в „Семейство Бертие“) |
1954 | Bonnes à tuer | „Годни за убиване“ („Добри за убиване“) |
Констанс Андрийо наречена Пуси | |
1953 | Le bon Dieu sans confession | „Света вода ненапита“ („Света Богородица“) |
Жанин Фрежул | |
1953 | Madame de... | „Мадам дьо...“ | графиня Луиз дьо... | |
1952 | Le plaisir | „Удоволствието“ („Наслада“) |
3 нов. | госпожа Роз (в „Къщата на Телие“) |
1952 | Adorables créatures | „Обаятелни същества“ | Кристиан | |
1952 | La Vérité sur Bébé Donge | „Истината за Бебе Дож“ | Елен „Бебе“ Донж | |
1951 | 5 Fingers | „Петте пръста“ („Аферата Цицерон“) |
графиня Анна Стависка | |
1951 | La maison Bonnadieu | „Къщата Бонадийо“ | Габриел Бонадийо | |
1951 | Rich, Young and Pretty | „Богати, млади и красиви“ | Мари Деварон | |
1950 | Romanzo d'amore | „Серенада на Тосели“ („Тосели-Любовен романс“) |
Луиза д'Асбурго-Лорена | |
1950 | La Ronde | „Въртележката“ („Люлката“) („Хоровод“) |
младоженката Емма Брайткопф, омъжената жена |
1949 – 1940
Година | Оригинално име | БГ име | Серии | Роля |
---|---|---|---|---|
1949 | Occupe-toi d'Amélie | „Занимай се с Амелия“ („Дръжте под око Амелия“) |
Амели д’Авранш | |
1948 | Ruy Blas | „Рюи Блаз“ | испанската кралица Мари дьо Ньобург | |
1948 | Jean de la Lune | „Жан от Луната“ | Марселен | |
1948 – 1971 | Toast of the Town | „Градски тост“ | (през 1948) | |
1947 | Bethsabée | „Вирсавия“ | Арабелла Делвер | |
1945 | Adieu chérie | „Сбогом, мила“ („Сбогом, шери“) |
любимата | |
1945 | Au petit bonheur | „Каквото ще да става“ („За малко щастие“) |
Мартин Кавиньол | |
1942 | La Fausse Maîtresse | „Мимата любовница“ | Лилиан Ранде | |
1941 | Premier rendez-vous | „Първа среща“ | Мишлен Шевасу | |
1941 | Caprices | Прищевки | Лиз | |
1940 | Coup de foudre | Любов от пръв поглед |
1939 – 1931
Година | Оригинално име | БГ име | Серии | Роля |
---|---|---|---|---|
1939 | Battement de coeur | „Биенето а сърцето“ („Сърцебиене“) |
Арлет | |
1938 | Ruy Blas | „Гневът на Париж“ („Обичам Париж“) |
Никол дьо Кортийон | |
1938 | Katia | „Катя“ | Екатерина Михайловна Долгорукая | |
1938 | Retour à l'aube | „Завръщане в зори“ | Анита | |
1937 | Abus de confiance | „Злоупотреба с доверието“ („Грехът на Лидия“) |
Лидия | |
1937 | Mademoiselle ma mère | „Моята малка майка“ („Г-ца майка ми“) |
Жаклин Летурнел | |
1936 | Tarass Boulba | „Тарас Булба“ | Марина | |
1936 | Club de femmes | „Само за жени“ („Клуб на жените“) |
Клер Дерув | |
1936 | Port-Arthur | „Порт-Артур“ | Юки, жената на Борис | |
1936 | Mayerling | „Майерлинг“ | госпожа Мари Вецера | |
1936 | Un mauvais garçon | „Лошото момче“ | Жаклин Сервал | |
1936 | Mademoiselle Mozart | „Госпожица Моцарт“ | Денис, наречена Госпожица Моцарт | |
1935 | J'aime toutes les femmes | „Обичам всички жени“ | Даниел | |
1935 | Le contrôleur des wagons-lits | „Кондукторът от спални вагони“ | ||
1935 | Quelle drôle de gosse! | „Какво смешно хлапе“ („Странното момиче“) |
Люси | |
1935 | L'or dans la rue | „Златото на улицата“ | Габи, една малка крадла | |
1935 | Le domino vert | „Зеленото Домино“ | Елен дьо Ришмон / Мариан дьо Ришмон | |
1935 | Dédé | „Деде“ | Дениз | |
1934 | L'Auberge du Petit-Dragon | „Ханът на Малкия Дракон“ | Габи, една малка крадла | |
1934 | Le secret d'une nuit | „Тайната на една нощ“ | ||
1934 | Mauvaise Graine | „Нехранимайко“ („Лошо потомство“) |
Жанет | |
1934 | Mon coeur t'appelle | „Сърцето ми те вика“ | Никол Надин | |
1934 | La crise est finie | „Кризата свърши“ | Никол | |
1934 | Volga en flammes | „Волга в пламъци“ | Маша | |
1933 | Voyage de noces | „Меден месец“ | ||
1933 | Château de rêve | „Замъкът на сънищата“ | Беатрис | |
1932 | Panurge | „Панург“ | кралицата | |
1932 | Le coffret de laque | „Лакираната кутия“ | Анриет Стени | |
1931 | Coquecigrole | „Кокесигроль“ | сирачето Кокесигроль | |
1931 | Le Bal | „Балът“ | Антоанет |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Даниел Дарийо в Internet Movie Database
- Даниел Дарийо в
- Даниел Дарийо в bifi
- Даниел Дарийо в allocine
|