Далматин

Далматинец
Характеристики
Ръст	Мъжки: 56 – 62 см Женски: 54 – 60 см
Тегло	Мъжки:27 – 35 кг Женски: 24 – 29 кг
Произход
Страна	Хърватия ( Далмация)
Класификация по МФК
Група	6
Секция	3
Стандарт	153
Далматинец в Общомедия

Далматинец (на латински: Furlinos) e хърватска порода домашно куче с характерна разцветка на космената покривка – снежнобял основен цвят, обсипан с петна, чийто размер варира от 2 до 3 см, като на главата и крайниците петната са по-дребни. Съществуват две цветови разновидности – бяла с черни петната или бяла с шоколадови петната.

Новородените далматинчета са чистобели. За появата на допълнителния цвят с форма на точки, отговаря ген с късна експресия. Първите петната се появяват около 10-ия ден от живота и се насищат като нюанс през следващите 20 дни. Основното опетняване е оформено окончателно около 50 – 60 дневна възраст, когато малките могат да бъдат отделени от майката. Ноктите може да са бели или в унисон с цвета на точките. Носната гъба е със същия цвят като точките.

Далматин

Произход и история

Смята се че произходът им е Далмация – сегашна Република Хърватия. В България порода далматин е разпространена масово през 90-те години на 20 век. Породата е рядка за България, а качествените екземпляри са регистрирани в Български далматин клуб, където се провеждат задължителни тестове за генетични заболявания, тъй като развъждането на далматин е изключително трудно и изисква определени познания.

Общи параметри на породата

Далматинът е куче с над среден размер, силно и издръжливо. Спокойно преодолява дълги преходи. Пропорциите на тялото му са хармонични.

Темперамент

Спокойно, уравновесено, общително и дружелюбно куче.

Външен вид

Далматинът е добре сложено куче със среден размер, с пропорционално и хармонично телосложение, с чисти изваяни линии.

• Носна гъба: При черно-белите е задължително черна. При кафяво-белите е кафява.
• Зъби: Захапката е ножицообразна.
• Очи: Тъмнокафяви при черноточкуваните и кехлибарени до жълтокафяви при кафявоточкуваните.
• Уши: Разположени са високо, среден размер, широки в основата си.
• Опашка: Високо поставена, силна, широка в основата си и постепенно изтъняваща към върха. В спокойно състояние е спусната надолу, с лека извивка нагоре в долната си част (саблевидна).
• Космена покривка: къса, гъста, плътно прилягаща, блестяща и твърда на допир. Основният цвят на козината е чисто бял, с контрастни черни или кафяви (шоколадови) петна.
• Дължина на тялото: височина при холката е приблизително 10:9. Форматът на тялото е леко разтеглен.
• Дължина на черепа: дължина на муцуната е 1:1
• Височината до лакътната става (предни крайници) е 50% от височината до холката
• Международна квалификация: Стандарт на породата по FCI # 153/14.04.1999.

Височината при холката:

при мъжките е 56 – 62 см
при женските е 54 – 60 см

Средно тегло:

при мъжките е 27 – 35 kg
при женските 23 – 29 kg.

Пороци и недостатъци в екстериора и здравословното състояние – Очи: сини ириси, сини петна в кафяв ирис, очи с различен цвят. Цвят на космената покривка: лимонов, прасковен или синкав оттенък на точките, чисто бял цвят без точки, черни и кафяви точки при един индивид (трикольор), тигрови точки, вродено петно, Други: конвергентни линии на главата, отсъствие на повече от 6 зъба, липса на пигмент на носната гъба, завита опашка, грубокосмест или дългокосмест, немотивирана агресия към хора или немотивиран страх от хора. Здравословни: ентропия, ектропия, глухота.

Характеристика

Далматинът е със здраво-сух тип конституция, атлетичен, с плътна и здрава костна система и силна релефна мускулатура. Анатомията на тялото има точни пропорции, които е желателно да бъдат спазени.

Отглеждане на Далматин в къща

Отглеждането на далматинец в къща определено би се отразило благоприятно на кучето, стига то да не бъде превръщано в дворно куче. Далматинците имат нужда от много пространство, където да тичат, подскачат и дори да ловуват въображаем дивеч.

Ако оставите кучето навън обаче, има опасност то да се простуди. Тази порода е чувствителна към ниските температури и трябва много да се внимава къде точно кучето се оставя да спи. Не му позволявайте да ляга в коридори със студени плочки.

От друга страна, оставено на двора дори и за малко, кучето бързо ще влезе в ролята на пазач, така че можете да сте сигурни, че няма как нежелан гост да се опита да влезе в дома ви, без далматинецът да сигнализира за това.

Отглеждане на Далматин в апартамент

Оставянето на кучето от тази порода в апартамент е бомба със закъснител. Още в най-ранна възраст кучето ще покаже колко добре може да разхвърля дрехи и колко му се услаждат всякакви чехли, пантофи и маратонки. Завесите и мебелите също няма да останат незабелязани.

Въобще поведението на този петнист пес в затворено пространство може да се сравни до голяма степен с това на джак ръсел териер. Колкото и да се опитвате да възпитавате далматинеца, той ще си остане със свободолюбив дух, който не може лесно да бъде затворен в тясно жилище.

Истината е, че Далматина има нужда от много движение. Той е идеалното куче за лов или за джогинг, но не и за компаньон, който да стои кротко на дивана.

Ако вие не сте от най-активните личности, може би трябва да се откажете от идеята за далматинец и да се спрете на куче-играчка като померан или пекинез.

Далматина и други домашни любимци

Отношението на Далматина към останалите животни зависи най-вече от степента на неговата социализация. Ако още в детска възраст то бъде отглеждано с други палета (дори и от различни породи), ще свикне с тях и ще ги приеме.

В по-зряла възраст обаче невинаги би приело положително съжителството с друго домашни любимци. Ако те са по-малки не е изключено, често да се опитва да ги ступва.

Далматините трябва да се държат под око и ако във вашия дом или в този на съседите ви има пернати. Колкото и строго да е дресирано кучето, винаги има опасност позаспалият ловец в него да се събуди и да остави някоя кокошка без пера или да закуси с нея.

Особености на характера

Кучетата от тази порода са известни със своето спокойствие и уравновесеност. Социални и дружелюбни, емпатични, обичат децата, но са недоверчиви към непознати. Далматинът е с развито чувство за собствено достойнство. С лекота се привързва и е добър компаньон. Оставен дълго без човешко присъствие става меланхоличен. Подходящ е за хора, които водят активен начин на живот. Далматинът може да бъде обучен за охрана или за лов (и като гонче и като птичар).

Източници

• Magnus Felicius Enodius „Opera omnia“, Berlin, 1963
• Massimo Ferutti „Venezzia e Dalmatini una amore grande“
• Uficcio storico dello stato Magiore Eserccito Italiano „Storia delle Dalmatini in italiana armatta nella seconda guera mondiale 1940 – 1945“ parto terzzo, Roma, 1986
• Alessandro Bongiovanni „Baterie semoventi alzzo zerro“, Milano 1963
• Martino Toscharelli „Dalmatini nell batale nell Desserto in africa setentrionalle“ Roma, 1985 Instituto storico per Seconda guerra mondiale
• Alessio Verccelli „Bersaglieri e Dalmatini 1940 – 1945“, Roma 2002
• Uficcio sorico dello statto magiore esercitto parto 2 – 9
• Цветелина Димчева-Дойчинова „Далматин – всичко за породата“, София, 2001