Давид Гирландайо
| Давид Гирландайо Davide Ghirlandaio | |
| италиански художник и мозаист | |
_cappella_Tornabuoni.jpg) от ляво надясно: Давид Гирландайо (в гръб), баща му Томазо Бигорди, брат му Доменико Гирландайо и зет му Себастиано Майнарди. | |
| Рождено име | Давид ди Томазо ди Корадо ди Дофо Бигорди |
|---|---|
| Роден | |
| Починал |
Флоренция, Флорентинска република |
| Националност |  Италия |
| Стил | Ренесанс |
| Учители | Доменико Гирландайо |
| Направление | Флорентинска школа |
| Давид Гирландайо в Общомедия | |
Давид Гирландайо (на италиански: Davide Ghirlandaio; 14 март 1452 г. – 10 април 1525 г.), известен и като Давиде Гирландайо, рождена фамилия Бигорди (Bigordi), е флорентински художник от епохата на Зрелия ренесанс, брат на художниците Доменико Гирландайо и Бенедето Гирландайо, и чичо на Ридолфо Гирландайо. Представител е на Флорентинската живописна школа.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Давид Гирландайо е роден във Флоренция на 14 март 1452 г. в семейството на Томазо и Антония Бигорди. Първоначално е помощник, а впоследствие и партньор на своя брат Доменико Гирландайо и работи в създадената от него художествена работилница. Съдейки по запазените документи от дейността на семейната работилница, в течение на своя живот Давид изпълнява най-вече функциите на администратор и помощник, като рисува най-често с братята си и по рядко самостоятелно. Както свидетелства Вазари, Доменико Гирландайо възлага всички административни задължения в работилницата на брат си Давид, като му казва: „Остави рисуването на мен, а ти се занимавай с деловите неща, защото сега, когато започнах да разбирам това изкуство, единствено съжалявам, че нямам поръчка да изпиша с фрески целите градски стени на Флоренция...“
От ноември 1475 г. до април 1476 г. Давид и Доменико са в Рим, където двамата рисуват във Ватиканската библиотека фрески с портрети на пророци и философи. Съдейки по запазените документи, в течение на своя живот Давид изпълнява в семейното ателие най-вече функциите на администратор и помощник, но въпреки това, фигурите на пророците е прието да се считат за съвместно произведение на двамата братя.
През 1476 г. Давид и Доменико работят в абатството Сан Микеле Арканджело в Пасиняно, където рисуват „Тайната вечеря“ в манастирската трапезария. През 1482 г. Давид отново придружава Доменико в Рим, за да помага на брат си за стенепосите на Сикстинската капела.[1] През 1489 – 90 г. двамата братя изпълняват мозайката „Благовещение“ в люнета на портата на „Санта Мария дел Фиоре“, за която Давид получава последното плащане през януари 1491 г.[2]
През 1491 – 93 г. Давид работи в Орвието (съгласно платежни документи от 20 април 1493 г.), където изпълнява мозаечни творби на фасадата на катедралата „Санта Мария Асунта“, които не са съхранени.[3]
През 1493 г. прави мозайка на сцената „Рождество с поклонението на пастирите“ на фасадата на катедралата „Санта Мария Асунта“ в Сиена, която също не е достигнала до наши дни.[4][5] През 1493 г. украсява с мозайка апсидата на катедралата в Пистоя.[6]
След смъртта на Доменико Давид остава да ръководи работилницата и обучава своя племенник и син на Доменико – Ридолфо Гирландайо, който също става известен художник.[7] В този период Давид продължава да работи основно върху мозайки в различни църкви в Тоскана.
Жени се два пъти – за Катерина Матеи Андре дел Габуро и по-късно за Томаза Луиджи де Морси, но няма сведения за техни деца. Умира във Флоренция на 10 април 1525 г.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
Музей на изкуствата, Филаделфия.
- Вазари, Джорджо, Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori , Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568.
- Bacci, P., Documenti toscani per la storia dell'arte, II, Firenze 1912, с.119 – 135.
- Francovich, Géza de, „David Ghirlandaio“, в: Dedalo, г.XI (1930 – 31), с.65 – 88, 133 – 151.
- Pudelko, G., „Davide Ghirlandajo“, в Old Master Drawings, г.XI (1936), с.25.
- de Tolnay, Ch., „Two frescoes by Domenico and David Ghirlandaio in S. Trinita in Florence“, в: Wallraf-Richartz Jahrbuch, г. XXIII (1961), с.237 – 250
- Quermann, Andreas, Ghirlandaio, сер. Maestri dell'arte italiana, Könemann, Köln 1998. ISBN 3-8290-4558-1
- Micheletti, Emma, Domenico Ghirlandaio, в: Pittori del Rinascimento, Scala, Firenze 2004. ISBN 88-8117-099-X
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Steinmann, Ernst, Die Sixtinische Kapelle, I, München 1901, v. Indice
- ↑ G. Poggi, „Appunti d'archivio“, в „Miscellanea d'arte“, I(1903), с.70
- ↑ L. Fumi, Il Duomo di Orvieto, Roma 1891, с.109 и 146
- ↑ Borghesi, S. и L. Bianchi, Nuovi documenti per la storia dell'arte senese, Siena 1898, с.354
- ↑ Milanesi, G., Nuovi documenti per la storia dell'arte toscana, Firenze 1901, с.156
- ↑ Bacci, P., Documenti toscani per la storia dell'arte, II, Firenze 1912, с.119 – 135.
- ↑ Marchini, G., Il tesoro del Duomo di Prato, Milano 1963, pp. 82, 118 s. doc. 134
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
