Давид Вагнер
| Давид Вагнер David Wagner | |
 Давид Вагнер през 2010 г. | |
| Роден | 17 април 1971 г. |
|---|---|
| Професия | писател |
| Националност |  Германия |
| Жанр | роман, разказ, стихотворение, фейлетон |
| Награди | „Награда на Лайпцигския панаир на книгата“ (2013) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.david-wagner-in-berlin.de |
| Давид Вагнер в Общомедия | |
Давид Вагнер (на немски: David Wagner) е германски писател, автор на романи, разкази, стихотворения и фейлетони.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Давид Вагнер е роден на 17 април 1971 г. в Андернах. Израства в Рейнската област. Следва общо и сравнително литературознание и история на изкуството в Бон, Париж и Берлин. Дълго пребивава в Рим, Барселона и Мексико сити.
Вагнер си създава известност с дебютния роман „Моите нощносини панталони“ („Meine nachtblaue Hose“) (2000), в който описва едно детство в Рейнската област от 70-те и 80-те години на XX век. Следва сборник с кратки истории – „Всичко, което липсва“ („Was alles fehlt“) (2002), стихосбирка и множество разкази, публикувани в поредицата „По-хубаво четене“.
От 1999 до 2001 г. Вагнер пише фейлетони за берлинските страници на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, а от 2002 до 2003 г. е колумнист за седмичника „Цайт“.
През 2009 г. излизат романите му „Четири ябълки“ („Vier Äpfel“) и „Детето говори“ („Spricht das Kind“), които му донасят отличия.
Давид Вагнер страда от автоимунен хепатит, поради което трябва да се подложи на чернодробна трансплантация. Преживяванията си пресъздава в книгата „Живот“ („Leben“) (2013), която се състои от 277 номерирани миниатюри и получава голямата „Награда на Лайпцигския панаир на книгата“ за 2013 г.
Вагнер е член на немския ПЕН клуб. Живее в Берлин като писател на свободна практика. Има една дъщеря.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Meine nachtblaue Hose, Roman, 2000
- In Berlin, Feuilletons, 2001
- Was alles fehlt – zwölf Geschichten, 2002
- Weiße Nacht, Erzählung, 2004
- Der Kunstschütze galt als einer der wenigen Artisten, Gedichte, 2005
- Endivien, 2007
- Ich bin der Mann. Sie ist die Frau, 2007
- Helden, 2008
- Spricht das Kind, Roman, 2009
- Für neue Leben, 2009
- Vier Äpfel, Roman, 2009
- Welche Farbe hat Berlin, 2011
- Als die Kinder schliefen, 2011
- Leben, 2013
- Живот, изд.: Гея-Либрис, София (2016), прев. Майя Стефанова
- Mauer Park, 2013
- Drüben und drüben. Zwei deutsche Kindheiten, 2014
- Sich verlieben hilft. Über Bücher und Serien, 2016
- Ein Zimmer im Hotel, 2016
- Romania, 2018
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1998: Alfred-Döblin-Stipendium
- 1999: Walter-Serner-Preis
- 2000: „Награда Дедалус“ за разказ
- 2001: „Награда Георг К. Глазер“
- 2001: Kolik-Literaturpreis
- 2005: „Поощрителна награда Марта Заалфелд“
- 2013: „Награда на Лайпцигския панаир на книгата“ für Leben (Kategorie: Belletristik)
- 2014: „Кранихщайнска литературна награда“
- 2014: 21st Century Best Foreign Novel of the Year 2014[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Давид Вагнер- ((de)) Биографични данни за Давид Вагнер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Давид Вагнер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Давид Вагнер в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Давид Вагнер в Literatur Port
- ((de)) Давид Вагнер в Perlentaucher
- ((de)) Давид Вагнер в Bachmannpreis Autoren
- ((de)) Давид Вагнер – Лична страница
- ((de)) Давид Вагнер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Давид Вагнер в Personensuche
|
