Направо към съдържанието

ДАР-9

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ДАР-9 „Синигер“
Описание
Типучебно-тренировъчен самолет
Конструкторинж. Цветан Лазаров
ПроизводителДАР (Божурище)
Произведени бройки48[1]
Използван отВъздушните на Негово Величество войски
В експлоатация от1941
Тактико-технически данни
Размах на крилете9 m
Таван на полета4400 m
ДАР-9 в Общомедия

ДАР-9 „Синигер“ е серийно произвеждан от 1941 г. български двуместен едномоторен биплан, предназначен за начално обучение. Разработката на тази нова конструкция е развитие на произвеждания ДАР-6А. В новата разработка е използван опита от експлоатацията на българския учебен самолет ДАР-6А и немските „Врабче“, „Канарче“ и „Оса“[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Focke Wulf Fw 44 J Stieglitz образец за добро конструктивно решение на учебен самолет, използван при създаването на ДАР-9 „Синигер“

Инж. Цветан Лазаров започва в ДАР в Божурище разработката на учебния самолет ДАР -9 „Синигер“, който трябва да замести внасяните учебни самолети от Германия Focke-Wulf Fw 44 „Врабче“ и Heinkel He 72 „Канарче“, поради това че местното производство и поддръжката при експлоатация е много по-изгодно за страната. Използвана е немската техническа документация на Focke Wulf Fw 44 „Врабче“, придобита под формата на лиценз. При конструиране на ДАР-9 са внесени промени, като нови очертания придобиват вертикалните опашни плоскости и колесникът. Отклонението от оригиналния колесник е създало проблеми при експлоатацията и инж. Цв. Лазаров е трябвало да внесе промени, които не са направени сполучливо. Необходима е нова конструкция и промяна на окачването на колесника към силовите елементи във фюзелажа, поради това, че учебната машина излита и каца до 80 пъти на ден при това доста грубо от обучаваните. След намесата на Началник на управлението при Министерството, на инж. Бошнаков е възложена разработка на нов колесник. По неизвестни причини той не приема оригинала по лицензната документация, а се спира на конструкцията на чешкия самолет „Оса“. Тези проблеми и спорът за тази конструкция е превърнат в междуличностен сблъсък между най-изтъкнатите самолетостроители в България.[2]

Серийното производство на ДАР-9 започва в ДАР Божурище. От серията от 12 самолета са произведени само 6 броя. Първите Синигери политат през 1941 г. [3] Преместването на ДАР с машините и инженеро-производствения персонал в новата самолетна фабрика край Ловеч забавя внедряването в производството на „Синигера“. Въпреки това освен серията от 6 машини, там до 1943 г. са произведени в серии още 50 самолета, изпитвани от капитан Стефанов и пилот-изпитателя на фабриката поручик Иван Велчев. Те са ползвани за първоначално обучение и полагане на първи пилотски изпит дълги години и след 9.09.1944 г. [4]

През 1948 г. поради изтичането на моторесурса на влагания двигател, се налага подмяната му с друг. Техническият отдел на ВВС при Министерство на отбраната сключва договор с Чехословакия за доставка на двигател Валтер „Минор“ 6ІІІ. – редови с въздушно охлаждане. Във връзка с това се възлага на инж. Кърлов да разработи ново витло и моторна рама, а Стоян Узунов и Иван Панчев под ръководството на завеждащия конструктивното отделение Радослав Каратодоров да изготвят документация за моторните покривки (обтекатели) и управлението на самолета. Конструктивно само е увеличена дължината на ДАР-9 с 400 mm. След промяната не са правени изпитания, тъй като оценката е, че летателните характеристики не са се променили след внесените промени.

Конструкция

[редактиране | редактиране на кода]
Двигател Walter Minor 6-III

ДАР-9 е едномоторен двуместен двуплощник с открита кабина и двойно управление на тандемно разположени пилотски места.

  • Тяло. Тялото на самолета е конструкция от стоманени тръби, като обшивката е импрегниран плат. Двете открити седалки са една зад друга и във фюзелажа е вградено двойно управление за двете места.
  • Криле. Крилете са дървена конструкция облечена в плат.
  • Двигател. Двигателят е седемцилиндров звездообразен с въздушно охлаждане BMV Bramo Sh-14A 117,7 kW/160 hp [4] (според инж. Кирил Кърлов [5]обозначението е Siemens Sh-14A с мощност 117,7 kW/160 hp). Използва са дървено двулопатно витло с постоянна стъпка. За продължително летене двигателя поддържа 2075 оборота. След изработването на експлоатационния ресурс от летателни часове се налага този двигател през 1948 г. да бъде заменен с внесените от Чехословакия двигатели Валтер „Минор“ 6.ІІІ със същите данни. Замяната не се е отразила на промяната на характеристиките на самолета.

Технически характеристики на ДАР-9 „Синигер“

[редактиране | редактиране на кода]
Характеристика Показател [6]
Производител ДАР
Екипаж 2
Двигател Siemens Sh-14A (Валтер Минор – 6.ІІІ)
Мощност 117,7 kw/ 160 hp
Разпереност горно/долно крило 9 m
Дължина 7,30 m (7,70 m с дв. Валтер Минор – 6.ІІІ)
Площ на крилото 20 m2
Маса празен 560 kg
Маса полетна 900 kg
Скорост максимална 185 km/h
Скорост крейсерска 168 km/h
Далечина на полета 520 km
Таван 4400 m

Музеен експонат

[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война девет самолета ДАР-9 „Синигер“ са предадени на Югославия. Един от тях е запазен в авиационния музей на Загреб. Това е единствения запазен екземпляр от този самолет.

Оператори

[редактиране | редактиране на кода]
 България
Аеропланно училище в Казанлък
 Югославия

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Бориславов, Иван, Румен Кирилов. Въздушните на Негово Величество войски 1935 – 1945 г. (част втора), Издателство „Еър Груп 2000“, София, 2000 с. 53
  2. ↑ Кърлов, Кирил. Самолетостроенето в България, 2008, под редакцията и предговор на проф. Борис Бонев, дтн, Печат „Ваньо Недков“, с.87 – 91 ISBN 978-954-9462-30-2
  3. ↑ Бориславов, Иван, Румен Кирилов. Въздушните на Негово Величество войски 1935 – 1945 г. (част първа), Издателство „Еър Груп 2000“, София, 2000 с. 27
  4. ↑ а б Цаков, Цветан. Мъже и криле, ДИ „Техника“, София, 1987 с. 99
  5. ↑ Кърлов, Кирил. Самолетостроенето в България, 2008, под редакцията и предговор на проф. Борис Бонев, дтн, Печат „Ваньо Недков, с.92 ISBN 978-954-9462-30-2“
  6. ↑ Бориславов, Иван, Румен Кирилов. Самолетите на България, част първа от „Блерио“ до „Месершмит“, Издателство Литера Прима, София, 1996, с.240 ISBN 954-8163-57-8
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ДАР-9&oldid=11844512“.