Направо към съдържанието

Гюстав Шлюмберже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гюстав Шлюмберже
Gustave-Léon Schlumberger
френски историк и нумизмат

Роден
Починал
9 май 1929 г. (84 г.)
Париж, Франция
ПогребанПариж, Франция

Научна дейност
ОбластИстория, Нумизматика
Гюстав Шлюмберже в Общомедия

Гюстав Шлюмберже (на френски: Gustave-Léon Schlumberger; 17 октомври 1844 – 9 май 1929) е френски историк и нумизмат, специализирал в ерата на кръстоносните походи и Византийската империя . Неговият труд на френски: Numismatique de l'Orient Latin (1878–82) все още се счита за основния труд върху монетосеченето на кръстоносните походи. [1] Награден е с медал на Кралското нумизматично дружество през 1903 г. Голяма част от обширната му колекция от монети на кръстоносците се съхранява в Cabinet des Médailles, отдел на Bibliothèque nationale de France в Париж .

Той е роден в Гебвилер, Елзас, тогава част от Франция, но по-късно присъединен към Германия. От 1863 г. учи медицина в Париж . По време на Френско-пруската война той служи на френска страна като санитар. През 1871 г. се завръща в Париж и получава докторска степен през 1872 г. с дисертация върху дихателните пътища. След това той пътува много в Северна Африка, Сирия, Мала Азия, Испания, Португалия, Швейцария и Италия (посещавайки също Германия) и след това се насочва към изследване на историята на кръстоносните държави и Византийската империя. Избран е за президент на Societé des Antiquaires de France . През 1884 г. е избран за член на Académie des Inscriptions et Belles-Lettres. През 1903 г. е награден с медал на Кралското нумизматично дружество в Лондон.[2]

Шлюмберже установява контакти с директора на Археологическия музей в София Вацлав Добруски и през 1900 г. на страниците на списание „Revue des etudes grecques“ Шлюмберже публикува няколко екземпляра от колекцията на българския музей. На тези контакти между Шлюмберже и Добруски навярно се дължи и факта, че първата българска публикация на български владетелски печати през 1901 г. е в авторитетното и специализирано издание Revue numismatique.[3]

Шлюмберже е приятел на Едит Уортън, която го описва като „потомък на един от галите от арката на Тит“. [4] Той също така кореспондира широко с гръцката писателка Пенелопе Делта, която кореспонденция повлия на няколко от нейните исторически романи, поставени във византийско време. Шлюмберже е ултраконсерватор, активен поддръжник на движението против Драйфус . [5] Заедно с Едгар Дега, Жан-Луи Форейн и Жул Льометр той нахлува от салона на Женевиев Щраус, когато нейният приятел Йозеф Райнах оправдава Драйфус. [6]

Académie des Inscriptions et Belles-Lettres създава награда на негово име. Сред победителите са Джошуа Прауър и Денис Прингъл.

  1. Zacour, N. P.; Hazard, H. W. (ed.), The impact of the Crusades on Europe (A History of the Crusades, volume, VI) (Madison, Wisconsin: University of Wisconsin Press, 1989), page 354.
  2. Royal Numismatic Society: Past winners of the Medal Архив на оригинала от 2008-11-21 в Wayback Machine.
  3. Иван Йорданов. "Византийската сфрагистика в България(1900-2010)". Исторически преглед 5-6:237. https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=12859 - Посетен на 04 януари 2023 г.
  4. Edith Wharton, A Backward Glance, 1934.
  5. Shari Benstock, Women of the Left Bank, (University of Texas Press, 1987) page 42.
  6. William C. Carter, Marcel Proust: A Life (Yale University Press, 2002), page 247.


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gustave Schlumberger в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​