Гюрчинова къща
| Гюрчинова къща Ѓурчинова куќа | |
 | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Охрид, Северна Македония |
| Архитект | Георги Гюрчинов |
| Изграждане | 1930 г. |
| Етажи | 2 |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | реставрирана |
Гюрчиновата къща (на македонска литературна норма: Ѓурчинова куќа) е къща в град Охрид, Северна Македония. Сградата е обявена за значимо културно наследство на Република Македония.[1][2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Къщата е разположена в началото на охридската променада – улица „Кей Македония“ № 6 (стар адрес „Кей Маршал Тито“ № 3).[3] Изградена е в 1930 година от инженер Георги Гюрчинов, собственик на сградата. Къщата е със строга симетрия и подчертана богато обработена с неокласически и барокови елементи югозападна фасада, ориентирана към кея и Охридското езеро. Към европейските стилове са прибавени и традиционните местни архитектурни тенденции, както и личен дизайнерски елемент. Забележителни са свободно обработеният тимпанон, заоблените линии на прозорците и ложите, богато обработената ограда, играта на светлосенки в дъгите на етажа, които правият фасадата необичайно жива. На северозападната фасада се откроява издадената веранта, която наподобява еркерната издаденост на традиционната българска възрожденска архитектура.[1]
На 11 декември 1989 година къщата е обявена за паметник на културата.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Куќа на кеј Маршал Тито бр.6 // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 31 август 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 81.
- ↑ а б Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 154.
