Гюрга Пинджурова

Гюрга Пинджурова
българска певица
Родена	18 април 1895 г. Трън, Княжество България
Починала	10 ноември 1971 г. София, Народна република България
Награди	Димитровска награда (1951) Почетно звание „Народен“ (1969)
Музикална кариера
Стил	българска народна музика
Инструменти	вокал
Глас	контраалт
Лейбъл	„Балкантон“

Гюрга Гюрова Пинджурова е българска оперна и народна певица.

Биография

Родена е на 18 април 1895 г. в град Трън. Тя е била шестото дете на Гюро Майстора, известен тогава трънски дюлгерин. Като всяка надарена певица, Гюрга започва да пее още от дете песните на своята майка. „След смъртта на баща ми – разказва тя – майка ни тръгна на работа по чужди къщи и ниви. Лятно време винаги ме водеше на жътва. Оттогава помня жътварските песни и най-вече хубавата песен „Бае, пладне дойде“.

В прогимназиалните класове учителите обръщат внимание на малката народна певица. Така Гюрга Пинджурова стига до Държавното музикално училище в София през 1917 г. Там тя учи при голямата наша певица Христина Морфова. По-късно, като държавна стипендиантка, Пинджурова завършва оперно пеене в Пражката консерватория.

Завърнала се в България, Гюрга Пинджурова започва усилена концертна дейност. Учителства няколко години в своя роден край и от 1934 г. става редовна сътрудничка на Радио „София“.

През януари 1921 г. изнася първия си концерт в България, като изпълнява арии из опери и разработки на народни песни. Учителка е по пеене с известни прекъсвания през периода 1923 – 1938 г. в София, Трън и някои трънски села.

Сътрудничи на детския отдел на Радио София. Прави първите си грамофонни записи на арии, художествени и народни песни. През 1936 г. за кратко е хористка в хора на Софийската народна опера. От 1938 г. пее на живо народни песни по Радио София. През 1939 г. се появяват първите ѝ плочи с народни песни. Развива богата концертна дейност и става една от най-популярните изпълнителки на народни песни в България.

Със своя дълбок и емоционален глас, с вярното чувство към народната песен, с умението да внася нещо свое, Гюрга Пинджурова се утвърждава като една от най-добрите изпълнителки на народни песни. Наред с традиционния фолклор, записва и песни, като партизанската „Хей, поле широко“.

Умира на 10 ноември 1971 г. в София.

Дискография

Дългосвирещи плочи

• Български народни песни, изп. Гюрга Пинджурова – 199
• Гюрга Пинджурова – ВНА 1113

Аудиокасети

• Гюрга Пинджурова – Непресъхващи извори – ВНМС 7643

Плочи на 78 оборота

• Рада носи кован колан / Гугутка гука в усои – изд. номер 1180
• Град градила бела Неда / Чича рече да ме жени – изд. номер 1181
• Омиле ми, Ягодо / Аз ти постилам шарени черги – изд. номер 1779

Награди и отличия

• През 1951 г. получава Димитровска награда.
• За заслугите ѝ към народната музика през 1969 г. Гюрга Пинджурова е удостоена със званието „народен артист“.

Памет

Съобщение за Националния песенен конкурс „С песните на Гюрга Пинджурова“, 2016 г.

• За Гюрга Пинджурова е документалният филм „Съблазни и въздържание“ (1983), реж. Здравко Драгнев, сц. Васил Джерекаров.
• През 1994 и 1995 г. в родния ѝ град се провежда Национален песенен конкурс „С песните на Гюрга Пинджурова“.
• Общинският читалищен дом в града носи името на Гюрга Пинджурова.

Популярни песни

• „Гугутка гука в усое“;
• „Море, Рада носи кова колан“;
• „Попей ми, Янке ле, невесто“;
• „Чича рече да ме жени“;
• „Омиле ми, Ягодо“;
• „Пушка пукна“;
• „Страхил войвода“;
• „Казвай, казвай, хайдут Велко“;
• „Стоян през гора вървеше“;
• „Слънце зайде“;
• „Хей, Балкан ти роден наш“;
• „Взехме се две сирачета“;
• „Татари мамо“ („Коя е майка все хубава“);
• „Завърти оро“;
• „Та чие су тарабице“;
• „Кавал ли свири“;
• „Бае, пладне дойде“;
• „Лена лен вадила“;
• „Закукала кукувица“;
• „Град градила бела Неда“;
• „Извор вода извирала“;
• „Гълъб гука у ябука“;
• „Тамбурице, моя денгубице“;
• „Моме, Калино“.
• „Две хора се вият“
• „Айде Ангьо“
• „Тоца бели на реката“
• „Ни прела гора“
• „Анке, лъко перо“
• „Аз ти постилям“

Външни препратки

• Омиле ми, Ягодо в You Tube
• „Съблазни и въздържание“ (1983) // youtube.com. Посетен на 14 февруари 2024.