Гюнтер XLI (Шварцбург-Арнщат)
| Гюнтер XLI фон Шварцбург-Арнщат | |
| граф на графство Шварцбург | |
 Гюнтер XLI фон Шварцбург-Арнщат | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | 25 септември 1529 г.
|
| Починал | |
| Други титли | граф на Шварцбург-Арнщат |
| Семейство | |
| Баща | Гюнтер XL фон Шварцбург |
| Майка | Елизабет фон Изенбург-Бюдинген-Келстербах |
| Брак | Катарина фон Насау-Диленбург |
| Гюнтер XLI фон Шварцбург-Арнщат в Общомедия | |
Гюнтер XLI фон Шварцбург-Арнщат (на немски: Günther XLI von Schwarzburg-Arnstadt, „der Streitbare“ или „Bellicosus“; * 25 септември 1529 в Зондерсхаузен; † 23 май 1583 в Антверпен) е от 1552 до 1571 г. управляващ граф на графство Шварцбург и от 1571 г. граф на Шварцбург-Арнщат.
Граф Гюнтер XLI е най-възрастният син на граф Гюнтер XL фон Шварцбург (1499 – 1552), наричан „Богатия" или „този с мазната уста“, и на графиня Елизабет фон Изенбург-Бюдинген-Келстербах († 14 май 1572), дъщеря на граф Филип фон Изенбург-Бюдинген-Ронебург и графиня Амалия фон Ринек.[1]
След смъртта на баща му на 10 ноември 1552 г. четиримата братя управляват заедно, но през 1571 г. разделят графството. Граф Гюнтер XLI фон Шварцбург започва военната си кариера във Виена при Карл V.
На 17 ноември 1560 г. Гюнтер се жени по политически причини за Катарина фон Насау-Диленбург (* 29 декември 1543 в замък Диленбург; † 25 декември 1624 в Арнщат), сестра на Вилхелм Орански, дъщеря на граф Вилхелм „Богатия“ фон Насау-Диленбург (1487 – 1559) и втората му съпруга съпруга Юлиана фон Щолберг (1506 – 1580).[2] Те живеят известно време в Арнщат и инвестират подарените от Карл V 10 000 гулдена в строеж на графския дворец Найдек.
Той се бие на служба при император Максимилиан II против турците в Унгария. Графът се кара често с императора и не се подчинява на заповедите му. Въпреки това императорът го номинира за имперски дворцов съветник и му дава дипломатически задачи.
През 1582 г. император Рудолф II го изпраща в южна Нидерландия, където служи като таен съветник на генералщатхалтера ерцхерцог Матиас.
Гюнтер XLI умира на 23 май 1583 г. в Антверпен. Тялото му е пренесено и погребано в Зондерсхаузен. През 1585 г. той е преместен в Арнщат, където е погребан на 7 ноември в гробната капела на църквата Либфрауен, както било неговото желание.
Бракът на Гюнтер XLI и съпругата му Катарина е бездетен. Неговите братя поделят графството.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hans Eberhardt: Günther XLI. der Streitbare. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 264 f. (Digitalisat).
- Bernhard Anemüller: Günther XLI. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 10, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 142 f.
- Günther XLI. Graf von Schwarzburg in Diensten Karls V. und Philipps II. in den Niederlanden (1550) 1551 – 1559 (1583). Bearb. von Jens Beger, Eduardo Pedruelo Martín, José Luis Rodríguez de Diego, Joachim Emig und Jochen Lengemann. Projektkoordination: Jochen Lengemann. (Veröffentlichung des Thüringischen Staatsarchivs Rudolstadt; Veröffentlichungen des Historischen Vereins für Schwarzburg, Gleichen und Hohenlohe in Thüringen 1). Weimar 2003, ISBN 3-89807-056-5
- Carl Eduard Vehs]: Die Höfe zu Thüringen. Kiepenheuer, Leipzig 1994, ISBN 3-378-00561-0
- Klaus Vetter: Wilhelm von Oranien. Akademie-Verlag, Berlin 1987, ISBN 3-05-000247-6
- Friedrich Apfelstedt: Das Haus Kevernburg-Schwarzburg von seinem Ursprunge bis auf unsere Zeit, Arnstadt 1890
- Johann Christian August Junghans: Geschichte der schwarzburgischen Regenten, Leipzig 1821 E-Text
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Schwarzburg 7, genealogy.euweb.cz
- ↑ Nassau 8, genealogy.euweb.cz
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
