Гьотеборгски диалект

Гьотеборгският диалект (на шведски: Göteborgska) е териториален диалект в Швеция, говорен в областта на град Гьотеборг.

По традиция диалектът се дели на източна и западна форма, повлияни от географското положение на града. Западната форма на гьотеборгския диалект се доближава до този говорен в историческата провинция Бохуслен, а източната форма е повлияна от вестрайотландския диалект. В модерния градски говор различията между двете форми стават все по-малки, затова можем да говорим за единен гьотеборгски диалект. Влияние за развитието на диалекта оказва езиковият контакт на юг и на запад, докато паркът Тиведен и езерото Ветерн пречат на контакта с други териториални диалекти.

Говорещи гьотеборгски диалект са жители на областта, израснали в семейства със запазени местни традиции.

Фонологични особености

Гласни

Често срещано явление в гьотеборгския диалект е дифтонгизирането на гласни, неприсъщ за шведския език феномен, както и произнасянето на едни звуци вместо други. Нерядко се срещат и различия в произношението на мъжете и жените в града.

Дифтонгизиране

Дифтонгизиране чрез кратко предходно /е/ може да се забележи при дългите гласни „i“, „ä“, „y“, „о“ и „u“:

fint 		 /feint/

frysa 	 /frʯ: ‘sa/

gul 		 /geɯ: l/

olika 	 /eɷ: li.ka/

här och där 	 /heæ:‘r ɔ deæ:‘r/

Характерно при дифтонгизирането на гласните „i“ и „о“ е, че се среща предимно в речта на жените, докато при мъжете е много по-рядко, а дифтонгизирането на „ä“ e типично явление за западните части на града.

Особености при късите гласни

Характерно за късите затворени гласни е, че се изговарят като къси, но отворени. Например почти винаги късо „i“ се произнася като късо „е“:

ribba 		/re'b:a/

fisk 		/fesk/

Хората с изразено диалектално произношение, най-често мъже, изговарят нерядко „а“ вместо „ä“:

mig 		/maj/

färja 		/fa'rja/

Късо „у“ се произнася в някои случаи без конкретна закономерност като /ø/:

tycka 		/tøk: a/

rygg		/røg/

nytta		/nøtta/

В много думи късото „ö“ преминава към /u/:

rösta		/ru'sta/	

höst		/hust/

söndag		/su'nda/

В речта късо „u“ се произнася като затворено „o“ или отворено „å“, когато стои пред ‘m’ или веларна съгласна.

lukta		/lo'kta/

pumpen		/po'mpen/

Ново явление, нетипично за никой от съседните диалекти на гьотеборгския е преминаването на късо „u“ към късо „ö“:

lustig		/lø'sti/

gummi		/gø'm:i/

Съгласни

Често срещано явление в гьотеборгския диалект е изпадането на съглазни звуци в произношението на думите.

Звукът /d/ предхождан от гласна в края или в средата на дадена дума не се произнася. Също при комбинацията „nd“ в края на думата, /d/ не се произнася ако пред „n“ стои гласен звук:

röd – /rö/

god – /go/

sedan – /senn/

medan – /mäns/

hand – /hann/

sand – /sann/

Отпадането на звука /l/ е типично за гьотеборгския диалект, но конкретни правила не съществуват и отсъствието на /l/ се среща само в някои думи:

vilken, vilket, vilka – /vekken, vekket, vekka/

till – /te:/

Звукът /n/ в неударени срички или като част от граматично окончание не се произнася:

boken– /bo:'ka/

min, din, sin – /mi:/, /di:/, /si:/

Съгласната /v/ се произнася често като /f/ или изобщо не се изговаря в речта:

halvt – /halt/

halvtimme – /halltimme/

Звукът /r/ в комбинация с /d/, /t/, /l/, /n/ и /s/ не се произнася:

lärd – /læ:d/

kärlek – / ʂæ: 'le.k/

gärna – /jæ: 'na/

Друга особеност на /r/ е различното произношение на жените и мъжете. Чрез проучване с аудиозаписи е установено, че жените произнасят звука с по-голяма фрикативност.

Лексикални особености

Както повечето диалекти така и гьотеборгският разполага със своя лексика, различаваща се от стандратния език. В таблицата по-надолу са изброени някои от интересните типично гьотеборгски думи.

Гьотеборгски речник

Гьотеборгски диалект	Стандартен шведски	Български език
dofs	flicka	момиче
jacka	dansa	танцувам
king-king	lättöl	лека бира
klo	krog	кръчма
Kopp!	Skål!	Наздраве!
la	väl	добре
männas	medan	по време
paja	gå sönder	чупя се
sköj	nöje	удоволствие
stomp	litet bröd	малък хляб
tjalle	pojke	момче
tjeg	bröd	хляб

Друго отклонение от стандартния език е родът на думата „апелсин“ (портокал), която в гьотеборгския диалект е от рода неутрум, а в стандартен шведски е от утрум.

Интонация в изречението

Интонацията е много важен аспект в шведското езикознание. В гьотеборгския диалект под влиянието на тенденцията в западна Швеция тя винаги се повишава в края на фразата или изречението:

/Va ta du daj te-e? /

/Dø-ø!/

Интересни факти

• Според допитване на Шведския институт за проучвания (Sifo) от 2011 година, гьотеборгският диалект е най-секси диалект в Швеция. Говорителката Карин Боос обяснява пред журналистите, че гьотеборгският диалект е много чаровен и звучи много позитивно, което кара другите да не могат да му устоят.

• В гьотеборгския диалект се запазва характерната за много шведски диалекти гласна „ô“ (централна гласна между /o/ и /ø/), която съответства на /o/ или понякога на /u/ или /ø/ в книжовния език. Този знак най-точно описва изговорения звук в съответни думи като например „môsa“.

• Известният гьотеборгски рибен пазар „Feskekörka“ (официален правопис, чете се като Фескешьорка, бълг. Рибна църква), се изговаря само от туристите по този начин, за местните жители е „Fiskekyrka“.

  

  Рибната църква в Гьотеборг

• Сленгът, който се говори от имигрантите в Гьотеборг и е смесица от гьотеборгски диалект, развален шведски и жаргонни думи от други езици, се нарича „gårdstenska (или angerediska)“ (гоодстенска или ангередиска).

Източници

• Sociolinguistics: An international handbook of the science of language and society Bd.1. Walter de Gruyter. Berlin. 2004.
• Holmberg, Bengt. Språket i Göteborg. Lund.1976
• Pamp, Bengt. Svenska dialekter. Lund. 1978
• www.dn.se Архив на оригинала от 2011-09-07 в Wayback Machine.. Посетен на 20 май 2011.