Гьоста Миттаг-Лефлер
| Магнус Густав (Гьоста) Миттаг-Лефлер Magnus Gustaf (Gösta) Mittag-Leffler | |
| Шведски математик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Швеция |
| Учил в | Упсалски университет |
| Работил в | Стокхолмски университет |
| Магнус Густав (Гьоста) Миттаг-Лефлер в Общомедия | |
Магнус Густав (Гьоста) Миттаг-Лефлер (на шведски: Magnus Gustaf (Gösta) Mittag-Leffler; 16 март 1846, Стокхолм – 7 юли 1927, Юршхолм[1]) е шведски математик. Член е на Санкт-Петербургското математическо общество[2].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в семейството на училищен директор. Има сестра, Анна Шарлота Лефлер-Едгрен, шведска писателка.
Миттаг-Лефлер е професор в университетите в Хелзинки (от 1877) и Стокхолм (от 1881). Трудовете му се отнасят към теорията на аналитичните функции, която днес се нарича комплексен анализ.[3] През 1882 г. основава едно от най-големите математически списания – Acta mathematica. Завещава дома си за създаване на математическия институт, който носи неговото име.
Той е убеден привърженик на идеята за равноправие на жените: Като член на Комитета за Нобелови награди той успява да убеди комитета за това не само Пиер Кюри, но и Мария Склодовска-Кюри да получи Нобелова премия за 1903 г., а също помага на София Ковалевска да стане първата жена – професор по математика (в Стокхолм). Известен ученик на Гьоста Миттаг-Лефлер е финландският математик Ялмар Мелин.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Миттаг-Леффлер Магнус Густав//Большая советская энциклопедия: [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М. : Советская энциклопедия, 1969 – 1978.
- ↑ Члены Санкт-Петербургского математического общества в 1890 – 1899 годы // Архивиран от оригинала на 2020-09-26. Посетен на 2019-11-26.
- ↑ Gilman, D. C.; Peck, H. T.; Colby, F. M., eds. (1905). Mittag-Leffler, Magnus Gösta, Baron von. The New International Encyclopædia (1st ed.). New York: Dodd, Mead.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Кочина П. Я. Гёста Миттаг-Леффлер: 1846 – 1927. – М.: Наука, 1987. – 224 с. – (Научно-биографическая литература).
|
