Направо към съдържанието

Густав Холст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Густав Холст
английски композитор
Роден
Починал
25 май 1934 г. (59 г.)
ПогребанВеликобритания

Учил вУниверситетски колеж Лондон
Музикална кариера
Стилкласическа музика, опера
ИнструментиТромбон[1]
Активностот 1904 г.

Уебсайт
Густав Холст в Общомедия

Густав Холст (Gustav Holst, 21 септември 187425 май 1934) е английски композитор от германски произход и музикален преподавател в продължение на повече от 20 години.

Холст е най-известен със своята оркестрова сюита „Планетите“. Учи в Кралския музикален колеж в Лондон, покъсно и в Университетски колеж Лондон.

Неговите ранни работи са повлияни от Равел, Григ, Рихард Щраус. Въпреки това голяма част от неговата музика е изключително оригинална, с влияния от хиндуисткия спиритуализъм и английското фолклорно звучене. Музиката на Холст е известна и с необичайната употреба на метриката и в известен смисъл с открояващите се и дори натрапчиви мелодии.

Холст пише над 200 каталогизирани композиции, включително оркестрови сюити, опери, балети, концерти, хорални химни и песни.

Холст става музикален преподавател в Девическото училище Сейнт Поул през 1905 г., както и музикален директор на Морли колидж през 1907 г.; заема тези 2 поста до пенсионирането си.

Той е брат на холивудския актьор Ернест Косарт и баща на композиторката и диригентка Имоджен Холст, която пише биография за своя баща през 1938 г.

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gustav Holst в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​