Направо към съдържанието

Густав Фехнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Густав Фехнер
Gustav Theodor Fechner
германски психолог
Роден
Починал
18 ноември 1887 г. (86 г.)
Националност Германия
Учил вЛайпцигски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вЛайпцигски университет
Густав Фехнер в Общомедия

Густав Теодор Фехнер (на немски: Gustav Theodor Fechner) е германски експериментален психолог. Фехнер е най-известен с това, че разработва психофизиката – изследването на взаимоотношението между психиката и материалния свят. Когато интензивността на стимула се увеличава в геометрична прогресия, психичното усещане се увеличава в аритметична прогресия. В началото на XIX век Имануел Кант предсказва, че психологията никога не би могла да се превърне в наука, защото е невъзможно експериментално да се измерват психичните процеси. Благодарение на работата на Фехнер за първи път учените могат да измерват психиката. Заедно с това, Фехнер разгръща своя философска система, базирана на панпсихизъм и пантеизъм. Той твърди, че Земята е жив организъм, части от който са всички одушевени и неодушевени същества.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 април 1801 година в Зарки Виелке (тогава Грос Зерхен), днес Полша, в семейство на пастор. През 1817 г. учи медицина в Дрезден, а от 1818 в Лайпцигския университет. До края на живота си той живее в Лайпциг. Интересът към медицината спада и Фехнер започва да се занимава с физика. От 1834 г. започва да преподава физика в Лайпцигския университет. Изключително педантичен и трудолюбив, Фехнер предпочита да работи върху трудовете си у дома или в кабинета си, като рядко приема гости. Неговата работа му създава известност в града. Между 1837 и 1843 г. той страда от силна загуба на зрение, придружена със симптоми на психическо разстройство, което вероятно се дължи на претоварване и на неговите експерименти със собственото му зрение. През 1840 г. здравето му силно се влошава и Фехнер е принуден временно да се откаже от преподаване. В края на 1843 здравето му се подобрява внезапно, което повлиява на неговото философско мислене.

Умира на 18 ноември 1887 година в Лайпциг на 86-годишна възраст.

Научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Психофизиката се основава на разбирането за съществуването на материалното и духовното в единство. Фехнер систематизира три фундаментални метода на психофизиката:

  1. Метода на средната грешка или изчисляването на средната стойност, която представлява най-доброто приближение до голям брой измервания.
  2. Метода на константните стимули или откриването на количеството различие в стимулацията, необходимо, за да се идентифицира онова различие, което е било полезно за измерването на праговете на усещането и способностите.
  3. Метода на границите, първоначално наречен метод на едва забележимите различия, за определяне на праговете на зрителната и температурна стимулация.

Философският светоглед на Густав Фехнер е базиран на специфична форма на пантеизъм и панпсихизъм. През 1836 г. е публикувана неговата „Малка книга за живота след смъртта“, където той предлага теорията, че починалите остават да живеят в света, макар и не физически, а като спомен в умовете на своите съвременници. През 1848 е издава книгата „Нана, или за душевния живот на растенията“, където, базирайки се на свое мистично преживяване през 1843, той борави с възможността растителният свят да е одушевен. Тук той развива концепцията си, че начинът, по който гледаме на света, зависи от нашата позиция в него, и че не съществува една-единствена, напълно обективна гледна точка.

„Зенд-Авеста“ (1851) сумира неговия светоглед, включвайки и представата за планетите и за самата Вселена като живи организми. Според Фехнер, всяка по-малка част е включена в състава на по-голямата, и така докато не се достигне до най-съвършената същност, която не е част от нищо по-висше – Бог. По-висшата форма на съществуване е по-съвършена, и по този начин Земята е по-съвършена от своите членове – хората, животните и растенията, които играят ролята на нейни органи. Наричайки своя възглед „Възглед на деня“, Фехнер го противопоставя на „Възгледа на нощта“ в своята книга от 1879 г. Въпреки интереса си към паранормалното, Фехнер предпочита да положи емпиричен фундамент като основа на теорията си, заедно с използването на умозаключението по аналогия, и по този начин той остава настрана от мистиката.

Влияние

[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с Вилхелм Вунт и Хайнрих фон Хелмхолц, Фехнер е признат за един от основоположниците на експерименталната психология. Още докато е жив, неговите философски трудове биват пренебрегвани. Панпсихизмът му впечатлява американския психолог и прагматист Уилям Джеймс, който посвещава цяла глава на него в труда си „Плуралистичната вселена“. Джеймс пише:

„ Точно интензивната конкретност на Фехнер, неговото изобилие от детайли ме изпълва с възхищение. “

Според американския психолог Гранвил Станли Хол:

„ Той почита фактите като истински учен, но почита виденията на своето въображение като истински воин на Св. Дух. “

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.
  • Hall, Granville Stanley. „Founders of Modern Psychology“. New York and London, 1912, p. 171 – 172.
  • James, William. „A Pluralistic Universe“, New York, 1909, p. 135.
  • Heidelberger, Michael. „Nature form Within: Gustav Theodor Fechner and His Psychophysical Worldview“. Pittsburg, 2004.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Густав_Фехнер&oldid=10081985“.