Направо към съдържанието

Гурт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Текстов гурт на монета

Гурт се нарича канта на монети (и др. предмети на науките нумизматика, екзонумия или сфрагистика), намиращ се между двете негови страни – ези и тура. Гуртът е външната страна на монетата, определена като плосък цилиндър. Различното орелефяване издава информация за автентичността, стойността, произхода и др.[1]

Преса за поставяне на гурт от 19 век

Някои от първите монети са били нарочно подбивани в краищата, за да наподобяват формата на крава – индикатор за тяхната стойност.

Идеята за изработване на гурт е на Леонардо да Винчи, но той не успява да я реализира. Появата на гурт по монетите става хилядолетие след първоначалното им емитиране, с изобретяването на механичната преса. Усъвършенстването на механичната преса става в Аусбург през 1540 г. и за първи път бива използвана за серийно производство във Франция.

Гурт произлиза от немската дума Gurt – каишка, колан.

Необходимостта да се предпазят от фалшифициране монетите мотивирало емитиращата власт да създаде допълнително средство за защита. Гуртът усложнява неправомерното възпроизвеждане (копиране), както и позволява да остават издайнически следи при отнемане от монетата (остъргване или отрязване). Гуртът по златните монети е показател за автентичност.

При някои валути, като щатския долар например, гуртът спомага за различаването на номинала на монетите само с допир.

Гуртът основно бива: гладък, назъбен, с жлеб или с изписан текст (гравирани титли, имена, девизи и др.).[2]

За орелефяване на ръба през годините са използвани различни модели – прави или наклонени черти, звезди, точки или различни надписи, свързани по някакъв начин с декрета.

При съвременните българските разменни монети се ползва гладък, назъбен и комбиниран гурт (редуващи се 8 назъбени и 8 гладки сектора). Медните стотинки с номинал 1, 2 и 5 ст. нямат назъбен ръб, за разлика от останалите, с което издават, че са с достатъчно малка стойност, че да не си струва изстъргването.

Примери за монетен кант: