Гуидо ди Грациано
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Гуидо.
| Гуидо ди Грациано | |
| италиански художник и миниатюрист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Италия |
| Кариера в изкуството | |
| Направление | Сиенска школа |
| Повлиян | Гуидо да Сиена, Копо ди Марковалдо |
| Гуидо ди Грациано в Общомедия | |
Гуѝдо ди Грациàно (на италиански: Guido di Graziano; † 13 век) е италиански художник и минатюрист от Сиенската школа, активен в Сиена между 1278 и 1302 г.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Гуидо ди Грациано не е художник-иноватор като Копо ди Марковалдо или Гуидо да Сиена. Той е техен съвременник и майстор, така да се каже „от втори ред“, но е достатъчно добър в това, че да получава множество поръчки в Сиена.[1]
Името „Гуидо" се появява многократно в архивите на сиенската съкровищница (Бикерна) и не само по повод поръчките, дадени на неговата работилница за изображения на гербове върху таволети[2]. Като потвърждение, че Гуидо ди Грациано е бил известен и добре платен художник, могат да се цитират записите на Бикерна (една от сиенските финансови магистратури) от 1295 г.: на 27 август 1295 г. той получава 15 лири за образа на благославящата Мадона в двореца на комуната; На 28 октомври 1295 г. му плащат 10 лири за „Маестà“ в двореца нa комуната; На 15 ноември 1295 г. му са платени 6 лири и 10 солди за образите на св. св. Петър и Павел, както и за 102 златни букви под образа на Дева Мария. Съвсем очевидно е, че това е фреска, тъй като добавянето на надписа от 102 златни букви и изображения на св. св. Петър и Павел е един единствен проект, върху който Гуидо работи от август до ноември, като получава общо 41 лири и 10 солди за него. Сухите счетоводни отчети не съдържат по-подробна информация за това в коя зала на Палацо Публико той рисува своята фреска.
През първата половина на 20 век в научната среда битува мнение, че този „Гуидо“ и Гуидо да Сиена са един и същи художник. Тънкият изкуствоведски анализ на творбата, направен от италианския историк на изкуството Лучано Белози,[3] позволява да се отдели маниерът на единия майстор от този на другия.[4]
Авторство на Гуидо ди Грациано се приписват известната картина с изображението на „Св. Петър на трон и евангелски сцени“, съхранявана в Националната пинакотека в Сиена (авторството над това произведение предизвиква спорове няколко десетилетия); Олтарен образ на „Св. Франциск и сцени от неговия живот“ (след 1270 г., Сиена, Наионална пинакотека); „Мадоната с Младенеца на трон“ (1285 – 1295 г. Сиена, църква „Сан Реголо“).
Във всички негови работи е видно силното влияние на византийската живопис. В трактовката на лицата са видни и сиенски новации. Тези уроци са усвоени от Гуидо да Сиена и Копо ди Марковалдо.
Гуидо ди Грациано е известен като създател на италианската книжна миниатюра. В Градската библиотека на Сиена се пази „Трактат за сътворението на света“, който е датиран към края на 13 – нач. на 14 век, илюстритан от него.
Точните дати на неговото раждане и смърт не съществуват. От записите на Бикерна може да се разбере, че от 1270 г. Гуидо продължава да работи и в началото на 14 век.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Hayden B.J. Maginnis, Gabriele Erasmi, The World of Early Sienese Painter. Arte dei Pittori. Penn State Press.2003.
- Giulietta Dini. Five Centuries of Sienese Painting. Thames & Hudson. 1998
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hayden B.J. Maginnis, Gabriele Erasmi, The World of Early Sienese Painter. Arte dei Pittori. Penn State Press.2003.
- ↑ По името на сиенската магистратура в Сиена се наричат дъските, изрисувани с религиозни и граждански сцени и портрети, с които са подвързани счетоводните книги на финансовите администрации на двете основни финансови магистратури в града – Бикерна и Габела. Установена е уникална традиция те да се украсяват от най-добрите сиенски художници.
- ↑ Luciano Bellosi, Per un contesto cimabuesco senese: a) Guido da Siena e il probabile Dietisalvi di Speme, in „Prospettiva“, 61, 1991, p. 6 – 20 (poi in: Luciano Bellosi, „I vivi parean vivi“. Scritti di storia dell'arte italiana del Duecento e del Trecento, Centro Di, Firenze 2006, pp. 56 – 70).
- ↑ Giulietta Dini. Five Centuries of Sienese Painting. Thames & Hudson. 1998
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гвидо ди Грациано“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
