Гуелфо Дзамбони
| Гуелфо Дзамбони Guelfo Zamboni | |
| праведник на света | |
| Роден |
22 октомври 1896 г.
|
|---|---|
| Починал | 1994 г.
|
Гуелфо Дзамбони (на италиански: Guelfo Zamboni) е италиански дипломат, консул в Солун в годините на Втората световна война, спасил от депортация в лагерите на смъртта стотици евреи и обявен за праведник на света.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дзамбони е роден на 22 октомври 1896 година в Санта София, Кралство Италия,[1] като последен осми син на многодетно занаятчийско семейство. Родителите му искат да го направят свещеник, но умират докато е малък. Дзамбони започва да посещава училище на късна възраст и същевременно работи, за да се издържа. На 19 години взима участие като пехотинец в Първата световна война от 1916 до 1918 година и получава Бронзов медал за военна храброст Кръст за военна доблест, тъй като е сериозно ранен.
След войната Дзамбони завършва икономика и търговия. В 1925 година полага дипломатическия изпит и започва в дипломатическа кариера. По традиция италианското външно министерство е доминирано от аристокрацията и Дзамбони е един от първите италиански дипломати със скромен произход. Бенито Мусолини отменя изискването кандидатите за дипломатическа кариера да представят нотариално заверено заявление, доказващо, че са от семейства с високи доходи, политика, която изключва италианците от средната и по-ниските класи от влизането в дипломатическия корпус.[4] След като служи в Отдела за международни договори на Министерството на външните работи, Дзамбони служи в посолствата на Италия в Тирана и в Хелзинки.[5]
След това Дзамбони става сътрудник на барон Бернардо Атолико, италианския посланик в Берлин между 1935 и 1940 година и в Германия научава немски и опознава Хитлеровите расови политики.[1]
По време на Втората световна война през февруари 1942 година Дзамбони пристига в окупирания от Германия Солун като генерален консул на Италия. В града живее най-голямата общност на сефарадски евреи в света - 56 000 души към 1941 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Achtner, Wolfgang. Obituary: Guelfo Zamboni // The Independent, 12 March 1994. Посетен на 17 януари 2020 г.
- ↑ Tzimas, Stravros. Italian Consul Guelfo Zamboni: Thessaloniki’s Schindler // Kathimerini, 16.12.2017. Посетен на 17 януари 2020 г.
- ↑ Guelfo Zamboni // Gariwo. Gardens of the Righteous Worldwide. Посетен на 17 януари 2020 г.
- ↑ Steinberg, Jonathan. All or Nothing: The Axis and the Holocaust 1941-43. London, Psychology Press, 1990. с. 191.
- ↑ Steinberg, Jonathan. All or Nothing: The Axis and the Holocaust 1941-43. London, Psychology Press, 1990. с. 192.
