Гуанджоу Евъргранд
Гуанджоу Евъргранд Таобао | |||
广州恒大淘宝 | |||
Прозвище | „тигрите“ | ||
---|---|---|---|
Основан | 1954 | ||
Държава | Китай | ||
Стадион | Тяхнхъ | ||
Капацитет | 58 000 | ||
Собственик | Евъргранд Риъл Естейт(60%) Алибаба(40%) | ||
Президент | Ли Именг | ||
Старши треньор | Фабио Канаваро | ||
Първенство | Китайска суперлига | ||
2019 | 1 | ||
Уебсайт | gzfc.evergrande.com | ||
Екипи и цветове | |||
| |||
Гуанджоу Евъргранд в Общомедия |
Гуанджоу Евъргранд Таобао (на китайски: 广州恒大淘宝) е китайски футболен клуб от едноименния град. Играе домакинските си мачове на стадион Тяхнхъ с капацитет от 58 000 места. Клубът е собственост на Евъргранд Риъл Естейт груп, благодарение на чието финансиране в последните години в тима играят футболисти като Джаксън Мартинес, Паулиньо, Лукас Бариос и Рикардо Гуларт. Гуанджоу е шесткратен шампион на Китай, носител на купата на страната и единственият отбор от народната република, печелил Азиатската шампионска лига два пъти.
Гуанджоу Евъргранд е най-скъпият клуб в Китай, като стойността му се оценява на 282 млн. долара.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Клубът е основан през 1954 г. под името Гуанджоу ФК. Тимът участва в новосформирания шампионат на Китай, но още в дебютния си сезон изпада. През 1958 г. печели Втора дивизия, но по това време в шампионата няма промоции и изпадания и Гуанджоу остава във втория ешелон до 1961 г. През 1966 г. Културната революция забранява футбола в Китай и всички тимове са разформировани.[2]
През 1977 г. футболните първенства за възстановени и Гуанджоу основава юношески тим, който участва в Националната юношеска лига до 1980 г. В началото на 80-те годиние създадена Трета дивизия, в която Гуанджоу се включва. През годините футболисти като Май Чао, Жао Даю и У Цинли стават част от китайския национален отбор. През 1981 г. Гуанджоу печели промоция в Националната лига, но не успява да се задържи за повече от сезон. През 1984 г. тимът се завръща в лигата и става първия отбор в страната със спонсор. Местната фармацевтична компания отпуска по 200 000 долара годишно на отбора.[3]
На 8 януари 1993 г. компанията Аполо купува тима и му осигурява професионален лиценз под името Гуанджоу Аполо. През 1994 г. тимът за първи път става вицешампион в А-лигата, а нападателят Ху Жиюн става голмайстор на лигата със 17 гола. Гуанджоу играе в А-лигата до 1998 г., когато изпада. Следващите 10 сезона тимът играе във втория ешелон на китайския футбол. През 2007 г. Гуанджоу печели Първа лига и се класира за Суперлигата, но през 2009 г. отново изпада.
През 2010 г. клубът е закупен от Евъргранд Риъл Естейт, а тимът се преименува на Гуанджоу Евъргранд. В тима са привлечени футболисти като националие Гао Лин, Сун Сянг и Чжен Чжи, както и бразилецът Мурики. „Тигрите“ печелят без проблем Първа лига и от 2011 г. отново са в Суперлигата. В началото на 2011 г. селекцията е подсилена с Дарио Конка и Клео. Евъргранд става шампион 4 кръга преди края.[4]
През лятото на 2012 г. треньор на тима става Марчело Липи. Гуанджоу защивата титлата си, печели купата на страната и играе 1/4-финал в Азиатската шампионска лига. През 2013 г. Евъргранд печели Шампионската лига на Азия, като побеждава на финала ФК Сеул с гол на чужд терен. Първият мач в Сеул завършва 2:2, а реваншът – при резултат 1:1. В края на годината Гуанджоу за първи път участва в Световното клубно първенство, където завършва 4-ти.
През 2015 г. Гуанджоу печели отново Шампионската лига и за втори път завършва 4-ти на Световното клубно първенство. За кратко в тима играе бившият бразилски национал Робиньо, а негови съотборници са италианците Алберто Джилардино и Алесандро Диаманти. От юни 2015 г. треньор на Гуанджоу е Луиш Фелипе Сколари. В края на сезона Сколари е избран за треньор на годината в Китай.
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Шампион на Китай – 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2019
- Китайска Първа лига – 1956, 1958, 1981, 2007, 2010
- Купа на Китай – 2012
- Суперкупа на Китай – 2012, 2016
- Шампионска лига на Азия – 2013, 2015
Известни футболисти
[редактиране | редактиране на кода]- Ху Жиюн
- Николай Риндюк
- Гао Лин
- Чжен Чжи
- Мурики
- Дарио Конка
- / Клео
- Лукас Бариос
- Елкесон
- Робиньо
- Алберто Джилардино
- Алесандро Диаманти
- Паулиньо
- Джаксън Мартинес
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Chinese Soccer's Most Valuable Teams
- ↑ China 1963
- ↑ 广州足球冷暖五十年, архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303235021/http://gzdaily.dayoo.com/html/2007-10/07/content_60853.htm, посетен на 20 ноември 2016
- ↑ Summary CSL 2011
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт Архив на оригинала от 2015-12-12 в Wayback Machine.