Група на Балинт
| Част от статиите на тема |
| Психоанализа |
|---|
| Концепции |
| Важни личности |
| Важни произведения |
| Училища на мисълта |
Методът на Балинт групите е групов метод по своята същност, при който се обучават лекари (общи или тясно специализирани), психотерапевти и психоаналитици във взаимоотношенията между лекар и пациент. Идеята е развита през 1945 г. от Майкъл Балинт и жена му Енид Балинт.
Метода се състои в събиране на 10-12 души веднъж седмично за по два часа под ръководството на един или двама аналитици. Там практикуващите обменят своите мисли и идеи по конкретни случаи на някой от групата с цел получаване на страничен поглед върху случая, който е независим от личните емоции и преживявания на лекаря/аналитика/психотерапевта.[1] Целта на този метод е да позволи на самия специалист да разбере по-добре феномените на преноса и контрапреноса. Основните въпроси в тази връзка са: Какво прави лекаря с пациента? Какво прави пациента на лекаря? Какви чувства поражда в него (и в другите членове на групата)?[2][3][4][5][6][7][8][9] Според Балинт предотвратяването на контрапреноса става чрез запълването на „фундаменталната липса“ (отсъствие на независимо външно оценяване) в аналитичния процес.[10]
Метода става много популярен и започват да се създават цели асоциации, които се занимават с него като първите са Медицинско общество Балинт на Франция (1967), Медицинско общество Балинт на Великобритания (1969). Впоследствие такива общества се създават в Италия (1974), Германия, Белгия и Русия (1994). В България също са правени опити за работа по този метод.[10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Речник по психоанализа, ред. Роналд Шемама, Изд. ЕА, Плевен 1996, Стр. 39, ISBN 954-450-087-1
- ↑ Drees, A.: Balint-Gruppen mit Krankenschwestern auf einer psychosomatischen Station, Therapiewoche 27/1977, S. 7041-7048.
- ↑ Honegger. Ruedi: Frech denken, vorsichtig handeln. Schweiz. Ärztezeitung, 1998, 79, Nr. 6, S. 202-205.
- ↑ Luban-Plozza. Boris: Ballnt-Seminare für Kran-kenpflegepersonal, Brücken für den psychologischen Zugang zum Patienten. Hospitalis Nr. 6/83, 53. Jahrgang.
- ↑ Luban-Plozza, Boris: Balints Brückenschlag zur Praxis, Hospitalis, Nr. 4/92, S. 119-127.
- ↑ Luban-Plozza, Boris: Kommunikation und Balint-Gruppen, Schweiz. Ärztezeitung 1996. 7-7, S. 2092-2093.
- ↑ Petzold, Ernst: Balint-Arbeit und Monte-Veritä-Gruppen als Teil des Ascona-Modells, Klinikarzt 1993, Nr. 11/22, S. 485-489.
- ↑ Trenkel, Arthur Balint-Gruppenarbeit, Schweizerische Ärztezeitung. Band 65, Heft 36, 1984,5.1685-1694:
- ↑ Trenkel, Arthur: Das Phänomen der Beziehung in der therapeutischen und pflegerischen Praxis, Gruppentherapie und Gruppendynamik 1997, 33, S. 243-258.
- ↑ а б Петър Иванов, Приложна психоанализа, Първи том, ИК „Ахат“, Русе, 2010, стр. 388-389
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Немско общество на Балинт Архив на оригинала от 2010-03-09 в Wayback Machine.
- Balint Gruppenleiter- Verzeichnis der Deutschen Balint-Gesellschaft e.V. Архив на оригинала от 2013-12-05 в Wayback Machine.
- Швейцарско общество на Балинт Архив на оригинала от 2010-01-21 в Wayback Machine.
- Австрийски общество на Балинт
