Гранички манастир
Гранички манастир „Свети Лука“ | |
Местоположение в Граница | |
Вид на храма | православен манастир |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Граница |
Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
Епархия | Софийска |
Архиерейско наместничество | Кюстендилско |
Изграждане | 1948 г. |
Състояние | действащ |
Гранички манастир „Свети Лука“ в Общомедия |
Граничкият манастир „Свети Лука“ е действащ девически български православен манастир. Част е от Кюстендилската духовна околия на Софийската епархия.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Намира се на около 7 km южно от град Кюстендил и на около 2 km югозападно от село Граница, община Кюстендил, в северното подножие на Осоговска планина, в местността Пустия манастир.
История
[редактиране | редактиране на кода]Предполага се, че манастирът е основан през 10 век (това се подкрепя от названието на местността в която е построен манастирът, разкритите ранни основи и разположената в близост средновековна крепост „Граница“), многократно разрушаван от турците, възобновен през ХХ век (1948 г.).
В градината на манастира са открити две колективни находки: няколкостотин сребърни венециански монети от XIV век и билонови монети на византийските императори Алексий I Комнин (1081 – 1118), Мануил I Комнин (1143 – 1180), Андроник I Комнин (1183 – 1185) и Исак II Ангел (1185 – 1195).
Тримата сина на Яков, епископ на Крупник, Йоасаф, Давид и Теофан, които след като овдовели, се установили в малкия манастир, а впоследствие възстановили и обновили и запустелия и ограбен Рилски манастир (1453 – 1466). След ремонта на рилската света обител, там били върнати мощите на покровителя на българския народ – Иван Рилски.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът „Св. Лука“ представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква, на западната фасада на която е долепена камбанария и манастирски жилищни сгради. Запазено е предание, че в манастира е пребивавал Св. Иван Рилски. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси Йоасаф, Давид и Теофан, родом от село Граница – възобновители на Рилския манастир.
Статут
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е постоянно действащ.
Храмов празник
[редактиране | редактиране на кода]Храмовият празник е на 18 октомври и се празнува ежегодно.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Жилищната постройка
-
Аязмото в двора
-
Богато изписаната вътрешна стена
-
Вътрешността на църквата
-
Част от олтара
-
Историята на манастира на входа на църквата
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Гранички манастир – bulgariamonasteries.com Архив на оригинала от 2014-10-09 в Wayback Machine.
- Гранички манастир – pravoslavieto.com
- Гранички манастир – Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]