Градище (Злетово)
| Градище Градиште | |
 Местоположение в Пробищип | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Терит. единица | община Пробищип |
| Местоположение | Злетово |
| Основаване | Късна античност |
| Състояние | частично запазена |
| Собственик | държавна |
Градище или Баучар[1] или Баочар[2] (на македонска литературна норма: Градиште) е антична и средновековна крепост над кратовското село Злетово, Северна Македония.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Крепостта е на половин километър източно от Злетово, на левия бряг на река Злетовица. Представлява вулканичен куп със стръмни страни и заравнен връх, висок 150 m над реката, която на това място излиза от дълъг пролом. По Злетовица е вървял в миналото главният рударски път до сърцето на Осогово, до многобройните мини и минни съоръжения по поречието на реката. От върха на купа се вижда пътят на много километри на север и юг.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност
[редактиране | редактиране на кода]На върха на купа през Късната античност е изградена стена с хоросан, която е огражда пространство с размери 110 х 36 m (0,3 ha). В най-високата част на кастела с вътрешна стена е отделен малък[1] акропол. В източния край се виждат няколко сгради.[3]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]До стените на кастела се виждат останките от средновековна стена, без мазилка, която лежи върху по-старите останки от вътрешната им страна. В района на стария акропол са открити късносредновековна керамика, части от емайлирани чинии от късновизантийски тип и медни монети – скифати от XIII и XIV век. Може би и околностите на старото убежище също са използвани по време на криза, но това високо, безводно и трудно достъпно място е използвано само от време на време.[3]
Злетово се споменава за първи път в грамотата на Василий II Българоубиец от 1019 година като енория на Мородвишка митрополия. На отсрещния бряг на Злетовица, на мястото на днешното Злетово, се е развило неукрепеното средновековно селище. С течение на времето то се разраства в централно миньорско селище на региона. Богати находища на оловно-сребърна руда се намират на няколко километра северозападно от Злетово (при Древено, Добрево, Лесново и други), а златните находища се намират при Гризилевци (местностите Златица — Плавица); оттам и името на селището Злетово.[4]
Значението на Злетово нараства след сръбското звоевание на района в 1282 година. С развитието на рударството, занаятите и търговията с метали в Злетово се развива тържище. То е толкова богато, че от средата на XIV век плаща по 100 перпера годишно на злетовския епископ, тоест на Лесновския манастир. Високата крепост Баучар е служила на селището за защита или бягство в несигурни времена, но не прераства в държавна крепост или феодална крепост с постоянен гарнизон и масивни сгради.[4]
Според Иван Микулчич името Баучар е от кумано-печенежки произход и вероятно е възникнало след заселването им в тези краища(под византийски контрол, през ΧΙ - ΧΙΙ век.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 268.
- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 269.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 270.
