Градец (Здуние)
| Градец Градец | |
 Археологически находки от Градец, експонат в етнографския музей в Джепчище | |
 Местоположение в Здуние | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Местоположение | Здуние |
| Основаване | IV век |
| Състояние | руини |
| Собственик | държавна |
Гра̀дец (на македонска литературна норма: Градец)[1] или Гра̀дище (Градиште)[2] е крепост, съществувала през късната античност и средновековието, разположена край поречкото село Здуние, Северна Македония.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Градец е разположена на дълъг планински рид, на 1 km северно от Здуние, изнесен над устието на Оча в Треска с 250 m височина над терена[1] и на 545 m надморска височина.[2] Местоположението е стратегическо, тъй като пътят от Скопие за Поречието, Кичево и Охрид, слизайки от високия проход Дервент (Скопско бърдо), минава от три страни посрай Градец преди да слезе при Треска.[3]
Легенди
[редактиране | редактиране на кода]Местните предания казват, че в градчето живеела владетелка, чийто дворец се намирал на самия връх на рида. В неделните утрини, когато отивала на молитва в градската църква, намираща се извън крепостните стени тя се спускала с платно.[2]
Антични остатъци
[редактиране | редактиране на кода]В IV век[2] заравненият връх на рида с размери 190 х 40 m (0,6 ha) е обхванат от стена с хоросан. Кастелът е контролирал околните железни и оловни рудници, както и пътя, който на няколко километра на юг преминавал провинциалната граница между провинциите Дардания и Македония[4] и е регионален център в Северното Поречие.[2] Главният вход на крепостта е от северозапад, фланкиран от отбранителна кула.[2]
От периода са открити парчета керамика, питоси, тегули, парчета ковано желязо и топено олово и желязна сгур, метални украси от VI век, както и римски монети от IV, V, VI век. В подножието на крепостта са разкопани гробове со накити от V и VI век.[4]
Средновековни остатъци
[редактиране | редактиране на кода]Пред средновековието крепостната стена не е обновявана и най-вероятно е била добре запазена и поддържана, за което свидетелстват многобройните находки от периода:[4] славянски црепни из цялата крепост, малки парчета ковано желязо със средновековни белези — върхове на стрели за пробиване на брони, поясни токи, инструменти и други, бронзов пръстен от XII - XIII век и медни скифати бъгарски имитации от XIII век. На планинските коси югоизточно от Градец има стари рудници.[5] Чистенето на рудата се е извършвало на реката Оча в северното подножие на градчето, топенето и примитивната обработка на желязото ставали в печките, разположени в местността Присой во долината на Оча, а по-нататъшната обработка ставала в работилниците в твърдината.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 158.
- ↑ а б в г д е ж Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 158 - 159.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 159.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 160.
