Гоце Тишин
| Гоце Тишин | |
| български революционер | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Георги (Гоце) Николов Тишин е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1877 година[1] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция. Баща му Никола Тишин е сред градските първенци.[2] Брат му Туше Тишин също участва във ВМОРО и е един от активните ръководители на Вътрешната организация в Кукушко.[2][3]
Гоце Тишин влиза във ВМОРО и развива дейност по революционните борби на българите в Кукушко.[2] След това е комисионер в Солун. В 1903 година, след Солунските атентати, е арестуван. Обвинен е в притежание на динамит, който хвърлил в кладенеца в хана, в който е кантората му. Осъден е на 15 години затвор.[4]
Доброволец е в Македоно-одринското опълчение (1912 – 1913), във Втора рота на Лозенградската партизанска дружина.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Изчислено според посочената му възраст в Македоно-одринското опълчение – 35-годишен
- ↑ а б в Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година // Македонски преглед XXX (3). София, Македонски научен институт, 2007. с. 111.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 233.
- ↑ Георгиев, Величко, Трифонов, Стайко. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX – началото на XX век). Нови документи. София, Македонски научен институт, 1995. с. 201.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704.
