Гоце Стойков Карчев
| Гоце Стойков Карчев | |
| български революционер | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Георги (Гоце) Стойков Карчев е български революционер, кукушки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Гоце Карчев е роден в 1873 година[2] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция.[1] В 1900 година влиза във ВМОРО и е деен член на легалната организация в града и околията. След Илинденско-Преображенското въстание и особено в годините 1906 и 1907, след арестуването на ръководството го замества в дейността и в резултат на това в 1907 година е арестуван от властите, изправен пред солунския съд и осъден на 10 години строг тъмничен затвор. Лежи в затвора Еди куле в Солун, откъдето след Хуриета, в резултат на амнистията за политическите затворници, е освободен.[1]
Продължава революционната си легална дейност до 1912 година и освобождаването на района от българската войска. След опожаряването на Кукуш от гърците през Междусъюзническата война се преселва в България.[1]
На 31 март 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 41.
- ↑ Към 27 февруари 1943 година е на 70 години.
