Направо към съдържанието

Готфрид фон Валдек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Готфрид фон Валдек
епископ на Минден
Роден
1255 г.
Починал
14 май 1324 г. (69 г.)
ПогребанМинден, Федерална република Германия

РелигияКатолическа църква[1]
Управление
Период1304 – 1324
Семейство
РодДом Валдек
БащаХайнрих III фон Валдек
МайкаМехтхилд фон Куик-Арнсберг
Братя/сестриАделхайд фон Валдек
Адолф II
Ото I фон Валдек

Готфрид фон Валдек, наричан и Готфрид фон Минден (на немски: Gottfried von Waldeck; Gottfried von Minden; * ок. 1255/1260; † 14 май 1324), от Дом Валдек, е от 1304 до 1324 г. епископ на Минден.

Той е вторият син на граф Хайнрих III фон Валдек († 1267) и съпругата му Мехтхилд фон Куик-Арнсберг († 1298), дъщеря на граф Готфрид III фон Арнсберг и наследничка на Вевелсбург.[2] Брат е на Адолф II († 1302), от 1301 г. епископ на Лиеж, и на Ото I († 1305, убит в плен).

Готфрид е през 1279 г. капитулар на манастир „Св. Петрус“ във Фрицлар. Освен това той е домхер в Кьолн и Лиеж и тезаурар в Мюнстер. През 1304 г. е избран за епископ на Минден. Същата година той свиква църковен събор.[3]

Заради конфликт с жителите и някои служби от Минден Готфрид мести резиденцията си в Петерсхаген (замъкът остава и след неговата смърт резиденция на епископите).[4]

След смъртта му Готфрид е погребан зад олтара „Св. Петър“ в катедралата на Минден.

  • Johann Adolph Theodor Ludwig Varnhagen: Grundlage der Waldeckischen Landes- und Regentengeschichte. Göttingen, 1825, S. 332 – 337.
  1. waldeg // Посетен на 22 октомври 2020 г.
  2. Waldeck 1, genealogy.euweb.cz
  3. Anton, Johann; Theiner, Augustin: Die Einführung der erzwungenen Ehelosigkeit bei den christlichen Geistlichen und ihre Folgen – Ein Beitrag zur Kirchengeschichte, Barmen 1892, Bd. 2, S. 592.
  4. Nathalie Kruppa: Emanzipation vom Bischof – Zum Verhältnis zwischen Bischof und Stadt am Beispiel Minden, in: Bischof und Bürger – Herrschaftsbeziehungen in den Kathedralstädten des Hoch- und Spätmittelalters, Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen, 2004 (= Veröffentlichungen des Max Planck-Instituts für Geschichte, 206), ISBN 3-525-35858-X, S. 85 f.