Направо към съдържанието

Господство по море

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Господството по море (или морско господство) е решаващо превъзходство на една от страните в морския театър на военните действия (ТВД).

Определение

[редактиране | редактиране на кода]

Теоретиците на морската сила[1][2] определят господството по море като свобода за използване на морето и възпрепятстване на използването му от противника.

Други източници[3] дават по-тясно определение: решаващо превъзходство на една от страните на ТВД в морето или океана (възможно, в негови части), което създава за военноморските сили условия, помогащи им да изпълнят поставените стратегически, оперативни и бойни задачи. Всъщност тактиката[4] срещу това определение използва значението поддържане на благоприятен оперативен режим.

Според съвремените представи, за достигане на господство по море е необходимо да се[3]:

  • унищожат основните групировки на военноморския флот (военноморските сили) на противника в зоната на ТВД[5];
  • разрушат пунктовете на базиране на военноморския флот (военноморските сили) на противника и центровете за тяхното управление;
  • не се позволява на противника да въвежда допълнителни сили през протоци и проливи в морския или океанския ТВД;
  • унищожат противолодъчните отбранителни линии на противника;
  • създадат собствени противолодъчни линии за отбрана.

Господството по море се постига чрез завоюване на господство във въздуха (предварително или едновременно).

В зависимост от мащаба, господството по море се класифицира като стратегическо или тактическо. Стратегическото господство по море се достига по целия морски или по основната част на океанския ТВД, а оперативното господство (превъзходство) – в ограничена зона от морския или океанския ТВД.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
  • Fleet in being – използване на флота за сковаване на действията на противника, в случаите, когато е невъзможно да се достигне господство по море.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Mahan, A. T. The Influence of Sea Power Upon History, 1660 – 1783. Little, Brown & Co. Boston, 1890. Repr. of 5th ed., Dover Publications, New York, 1987. ISBN 1-4065-7032-X
  2. ↑ Colomb, P. H. Naval warfare, its ruling principles and practice historically treated. (3rd ed.) Annapolis, MD.: Naval Institute Press, 1990.
  3. ↑ а б Господство на море//Словарь „Война и мир в терминах и определениях“, архив на оригинала от 6 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120106025943/http://voina-i-mir.ru/dicdefinition/?id=299, посетен на 6 октомври 2015 
  4. ↑ Тактика ВМФ. Учебник для слушателей военно-учебных заведений. Бессонов В. Ф. и др., ред. М., Воениздат, 1997.
  5. ↑ Господство на море, морское могущество, морской престиж//Руге Ф. Война на море (1939 – 1945), Изд-во „Полигон“, 1998 стр. 14

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • P. H. Colomb. Naval warfare, its ruling principles and practice historically treated. (3rd ed.) Annapolis, MD.: Naval Institute Press, 1990.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Господство на море“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Господство_по_море&oldid=10803648“.