Рапча
Рапча Rapçë | |
Страна | Косово |
---|---|
Окръг | Призренски |
Община | Драгаш |
Надм. височина | 1030 m |
Население | 853 души (2011 г.) |
МПС код | PZ |
Рапча (на албански: Rapçë; на сръбски: Рапча или Rapča) е село, разположено в областта Гора, в община Драгаш (Шар), Косово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Рапча се намира на 4 km северозападно от градчето Драгаш (Шар) и на 25 km югозападно от град Призрен. То е разположено от дясната страна на река Плава, в подножието на планината Коритник. Традиционно се състои от две части - Горна и Долна Рапча. Долна Рапча е разположена 400 m южно от Горна Рапча. Махалите в Долна Рапча са Маленковска, Бричковска и Сурдоловска, а в Горна Рапча - Пачаризовска, Балабановска, Куачевска (Ковачевска) и Ибровска (Шуке).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Както и при други села в Гора традиционни препитания на жителите на Рапча са овцевъдството, тюфекчийството и печалбарството в други краища. Към средата на ХІХ век в селото работят между пет и десет работилници за производтво на пушки-кремъклийки. През 1954 година сръбският географ Милисав Лутовац пише, че печалбарите от Рапча най-много са ходели на пачалба в България.[2]
Васил Кънчов отбелязва през 1900 година селата Долна и Горна Рапча, населени от българи мохамедани, наричани торбеши. Броят на къщите в двете села е 100. Според него у населението е запазено предание за горански княз Павел, управлявал преди османското завоевание, който зимно време пребивавал в Рапча.[3]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Според Стефан Младенов в 1916 година Вра̀бча е българско село със 110 къщи.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Рапча като българско село.[5]
В 2011 година населението на Рапча е 853 жители.[6] Преброяването регистрира 610 горани, 1 албанец, 171 бошняци, 2 турци, 48 други и 21 недекларирали се жители.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Лутовац, Милисав. Гора и Опоље — Антропогеографска проучавања, Београд, 1955, с. 72, (300).
- ↑ Лутовац, Милисав. Гора и Опоље — Антропогеографска проучавања, Београд, 1955, с. 22-23 (250-251), 253 (25).
- ↑ Кънчев, В. Го̀ра. С една карта, Трудове на Българското природоизпитателно дружество, София, 1900, с. 101-103.
- ↑ Младенов, Стефан. Пътешествие из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 184.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Статистика на населението в Косово, 1948–2011.
- ↑ Етнически състав на селищата в Косово според преброяването през 2011 г.
|
|