Направо към съдържанието

Септемврийци (област Монтана)

(пренасочване от Горна Гнойница)
Вижте пояснителната страница за други значения на Септемврийци.

Септемврийци
България
43.6147° с. ш. 23.5065° и. д.
Септемврийци
Област Монтана
43.6147° с. ш. 23.5065° и. д.
Септемврийци
Общи данни
Население1004 души[1] (15 март 2024 г.)
21,7 души/km²
Землище46,209 km²
Надм. височина106 m
Пощ. код3637
Тел. код09740
МПС кодМ
ЕКАТТЕ16184
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Вълчедръм
Иван Барзин
(ЗС „Александър Стамболийски“; 1999)
Кметство
   кмет
Тодор Дамянов (БСП)

Септемврийци е село в община Вълчедръм, област Монтана, Северозападна България.

Селото се намира в Дунавската равнина и по-точно в периферията на географското плато Златията. Намира се на 10 км. от общинския център Вълчедръм, на 39 км. от областния център Монтана и на 30 км. от Лом, което е второто най-важното пристанище по Българското крайбрежие на река Дунав, тъй като е най-близкото до столицата София.

Климатът е умерено-континентален със студена и много снежна зима и горещо лято – това се случва заради липсата на големи възвишения, които да спират студените или топли течения.

До 70-те години на 20 век името на селото е Горна Гнойница.[2] Произходът на името се обяснява с това, че в Септемврийци и съседното Михайлово (навремето наричано Долна Гноеница) са се отглеждали много овце. Имената идват от „угоявам“, „гноя“.

При избухването на Балканската война един човек от Горна Гнойница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Вдигнати са паметници в центъра на селото и в местността Черновръшки шумак, където са били разстреляни 72 души през 1923 г. заради Септемврийското въстание.

Читалище „Съзнание -1915 г.“ с постоянно действащ танцов състав „Надежда“ – носител на много награди, грамоти за отлично представяне, медали, дипломи и звания от проведените през годините фолклорни конкурси, празници и фестивали, като „Напеви от Северозапада“ – Монтана, „Балкан фолк“ и „Евро фолк“ – Велико Търново, Китен и Приморско, „От Тимок до искър по стъпките на траките“ – Белоградчик, „Златия пее и танцува“ – Вълчедръм, „Празник на минералната вода“ – Вършец, „Балканът пее и танцува“ – Берковица и други. Ръководителката на съставите и секретар на Народно Читалище „Съзнание – 1915 г.“, Галина Славейкова е удостоена със званието „Маестро“ от журито на фестивал „Евро фолк“ гр. Велико Търново през 2010 г. Всички изяви и репетиции на двата състава са съпровождани от оркестър с ръководител Борис Алексиев.

Има местно училище, което се казва Основно Училище „Петър Берон“, детска градина и църква.

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.