Гоно Ванев
Гоно Ванев | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | не по-рано от 1942 г.
|
Гоно Иванов (Ванев, Ванчев) Димчев, известен като Пехливана и Богданцалията, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 12 януари 1864 година в Богданци, тогава в Османската империя. Остава с основно образование. Работи като воденичар. Влиза във ВМОРО.[1] По-късно след Баялската афера става четник на организацията в Гевгелийско.[2] В 1904 година е четник на Аргир Манасиев[3].
При избухването на Балканската война в 1912 година Ванев е войвода на партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, която по-късно влиза в 1 рота на 14 воденска дружина.[4] Член на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България, като в членската си карта е описан като земеделец, среден на ръст с кафяви очи.
Участва като делегат от Пловдивското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 49.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 90, 107, 894.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38