Гонартроза
Гонартроза е артроза на колянната става и е втората най-разпространена форма на артрозата.[1] Заболяването се развива най-често при жените, особено у тези с наднормена телесна маса.[1] Първичният неинфламаторен процес се последствува от иритация на синовията. Чрез хронични процеси на дегенерация се стига до промени в ставната капсула, костите и мускулите.
Патогенеза
[редактиране | редактиране на кода]Реакция на несъответствие между способност за натоварване и локално натоварване.
Етиология
[редактиране | редактиране на кода]- Първична гонартроза – идиопатична, взаимодействие на нутриционни, хормонални, генетични и възрастови фактори.
- Вторична гонартроза – при нарушения на оста (Х или О), при състояние след менискектомия, след имобилизация, посттравматична, при нарушения в обмяната на веществата, при нестабилност, наранявания на хрущяла, при колагеноза и хемофилия.
Стадии
[редактиране | редактиране на кода]- Изостряне на интеркондиларната еминенция и на ръба на пателата.
- Шипове на тибията, леко стесняване на ставната цепка, започваща деформация на фемура, умерена субхондрална склероза.
- Намаляване на ставната цепка наполовина, остеофити и на фемура, остеофити на пателата.
- Изразено стесняване на ставната цепка, цистични промени до костна деструкция, сублухация между фемур и тибия.
Клинична картина
[редактиране | редактиране на кода]- Болка в ставата при движение и натоварване, по-късно болки в покой и през нощта.
- Чувство на скованост, склонност към оток, болки при промяна на времето.
- Инактивитетна атрофия.
- Блокади чрез corpora libera.
Налице е бавна прогредиенция на симптоматиката. Движението нагоре по стълбите се удава по-лесно от това надолу, за разлика от коксартрозата.
При активирана артроза болки при движение и покой, вътреставен излив, затопляне на ставата, високостепенно нарушение на подвижността.
Принципи на терапията
[редактиране | редактиране на кода]- Отбременяване (намаляване на теглото, избягване на натоварвания на ставата).[1]
- Аналгетици, противовъзпалителни, охлаждане.
- Отстраняване на преартротичните изменения.
- Нормализиране на теглото.
- Лечение на флебоартротичния симптомокомплекс.
Ако пациентът страда от статични аномалии с отклонения в нормалните съотношения на осите, е нужно в началните етапи на развитието на гонартрозата да се прибегне към коригиращи остеотомии.[1]
Консервативно лечение
[редактиране | редактиране на кода]Винаги се започва с консервативна терапия. Важно е движението и увеличаването на мускулната маса. Прилагат се лекарства с противовъзпалително и аналгетично действие, миотонолитици, средства за подобряване трофиката на хрущяла. Лечебната физкултура се допълва от електротерапия, балнеотерапия и инфилтрации. Възможно е прилагането на ортопедична техника – бастун, промяна на петата на обувката, коригиращи подложки при варусна или валгусна деформация.
Оперативно лечение
[редактиране | редактиране на кода]Индикация за оперативно лечение се слага при отказване на консервативното. Прилагат се следните методи:
- артроскопски дебридмент;
- абразионна хондропластика;
- мозаечна (хрущялна) пластика при ограничени дефекти;
- коригираща остеотомия;
- алоартропластика.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д-р Илия Биволарски. Гонартроза – причини, симптоми и лечение
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Orthopädie, Cheklisten der aktuellen Medizin, Imhoff u.a. Thiemeverlag Stuttgart 2005