Направо към съдържанието

Гол охлюв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гол охлюв
Общоприето наименование
Терминът „Гол охлюв“ се използва на български за няколко отделни таксона.
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
(без ранг):Спиралови (Spiralia)
тип:Мекотели (Mollusca)
подтип:Eumollusca
подтип:Черупчести мекотели (Conchifera)
клас:Коремоноги (Gastropoda)
Включени групи
Гол охлюв в Общомедия
[ редактиране ]

Гол охлюв, също плужек или лигавец, е общоприето наименование за всяко сухоземно коремоного мекотело, което няма черупка. То често се използва и за всяко коремоного мекотело без черупка, със силно редуцирана черупка или само с малка вътрешна черупка, особено при морските охлюви.

Таксономичните семейства сухоземни плужеци принадлежат към няколко доста различни еволюционни линии, които включват и охлюви с черупка. Отделните семейства голи охлюви нямат близко родство помежду си, въпреки външната прилика по форма на тялото. Липсата на черупка е възниквала независимо многократно по време на еволюционното минало, затова категорията „гол охлюв“ е полифилетична.

Външната анатомия на плужека включва пипала, мантия, опашка, кил, крак и рудиментарна черупка.

Пипала

Подобно на други сухоземни белодробни охлюви, повечето земни голи охлюви имат две двойки „пипала“ на главата си. Горната двойка е за наблюдение и има очни петна в краищата, докато долната двойка осигурява обонянието. И двете двойки пипала могат да се прибират.

Мантия

Разположена е отгоре зад главата. Под нея се намират гениталният отвор и анусът. От едната страна (почти винаги отдясно) на мантията се намира респираторният отвор (пневмостом), който се вижда лесно, докато е отворен, но е труден за откриване, когато се затвори.

Опашка

Частта от плужека зад мантията се нарича „опашка“.

Кил

Някои видове, като Tandonia budapestensis, притежават „гребен“, разположен по средата на опашката (понякога по цялото ѝ протежение, понякога само в задната част), наречен „кил“.

Крак

Долната гладка част на голия охлюв се нарича „крак“. Подобно на почти всички коремоноги, голият охлюв се придвижва чрез мускулна контракция на долната част на крака. Едновременно с придвижването от нея се отделя слой слуз, която предотвратява увреждане на тъканите, разположени в тази област.[1]

Рудиментарна черупка

При повечето голи охлюви е запазен остатък от черупка, обикновено вътре в тялото. Този орган служи като склад за калциеви соли, често заедно с храносмилателните жлези.[2] Вътрешна черупка присъства при представителите от семейства Limacidae и Parmacellidae,[3][4] а при Philomycidae, Onchidiidae и Veronicellidae липсва такава въобще.[3][5][6]

Arionoidea
Athoracophoridae
Limacoidea
Parmacelloidea
  1. Denny, M. W. The physical properties of the pedal mucus of the terrestrial slug, Ariolimax columbianus // Journal of Experimental Biology 88 (1). 1980. p. 375 – 393. (на английски)
  2. Ammonia Volatilization and Absorption by Terrestrial Gastropods_ a Comparison between Shelled and Shell-Less Species // Physiological Zoology 52 (4). The University of Chicago Press, 1979. DOI:10.2307/30155937. p. 461 – 469. (на английски)
  3. а б The recent Gastropoda of Oklahoma, Part VIII. The slug families Limacidae, Arionidae, Veronicellidae, and Philomycidae // Proceedings of the Oklahoma Academy of Science 60. 1980. p. 29 – 35. (на английски)
  4. Estudio de Parmacella valenciannesii Webb & Van Beneden, 1836, y consideraciones sobre la posicion sistematica de la familia Parmacellidae (Mollusca, Pulmonata, Stylommatophora) // Boletín de la Sociedad de Historia Natural de les Baleares 25. 1981. p. 103 – 124. (на английски)
  5. Review of the current knowledge of the systematics of Onchidiidae (Mollusca: Gastropoda: Pulmonata) with a checklist of nominal species // Zootaxa 2068. 2009. p. 1 – 26. (на английски)
  6. Valiguna flava (Heynemann, 1885) from Indonesia and Malaysia: Redescription and Comparison with Valiguna siamensis (Martens, 1867)(Gastropoda: Soleolifera: Veronicellidae) // Veliger 50 (3). 2008. p. 163 – 170. (на английски)