Голям иглен връх
| Голям иглен връх | |
 Големият иглен връх, гледан от протока Брансфийлд | |
  Местоположение на картата на Остров Ливингстън | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Остров Ливингстън, Антарктика |
| Част от | Тангра планина |
| Надм. височина | 1679,5 m |
| Изкачване | |
| Първо изкачване | 8 януари 2015 – Дойчин Боянов, Николай Петков и Александър Шопов |
| Голям иглен връх в Общомедия | |
Големият иглен връх е покрит с лед връх с надм. височина 1679,5 m, първенец на централния хребет Левски в Тангра планина на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика. Върхът е разположен между рид Свети Иван Рилски на запад и Витошка седловина на изток, на север от него се спуска страничен рид към върховете Тутракан и Ситалк, с разклонение към връх Плана, на югоизток страничен хребет към връх Радичков, връх Калофер и нос Макийн, а на юг – страничен хребет към връх Сердика и нос Айтос, с разклонение към връх Силистра и Пешев рид на югозапад. Големият иглен връх се издига над ледник Хюрън и неговия приток в Девненска долина на север, ледник Магура на изток, ледник Сребърна на юг и ледник Мейси на югозапад.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на върха (на английски: Great Needle Peak) произлиза от испаноезичния вариант „Лъжлив иглен връх“ (pico Falsa Aguja), датиращ вероятно от 1957,[1] като вместо „лъжлив“ се утвърждава по-подходящото определение „голям“ за високия, изцяло покрит с лед връх, който трудно може да бъде сбъркан с характерния скалист остър Иглен връх (Needle Peak, pico Aguja) с височина едва 370 m, отдалечен на 8 km край нос Самуил.[2][3]
Големият иглен връх е изкачен за пръв път на 8 януари 2015 от българските алпинисти Дойчин Боянов, Николай Петков и Александър Шопов от база Св. Климент Охридски, по маршрут преминаващ от местността Лагер Академия (541 m) през Лозенска седловина (437 m) и връх Плана (740 m).[4] Измерената от тях височина на върха 1679,5 m[5] уточнява дотогава известната (1690 m според българското топографско проучване Тангра 2004/05[6][3]) и потвърждава, че първенец на планината и на острова е високият 1700,2 m[7][8] връх Фрисланд.[9]
Местонахождение
[редактиране | редактиране на кода]Върхът има географски координати , което е 6,7 km източно от връх Фрисланд, 3,32 km източно от връх Левски, 2,21 km на юг-югоизток от връх Плана, 2,54 km южно от връх Ситалк и 1,84 km южно от връх Тутракан, 2,15 km югозападно от връх Шлем, 3,32 km северозападно от нос Макийн и 1,29 km северно от връх Сердика.
Карти
[редактиране | редактиране на кода]- South Shetland Islands. Scale 1:200000 topographic map No. 3373. DOS 610 – W 62 58. Tolworth, UK, 1968.
- Islas Livingston y Decepción. Mapa topográfico a escala 1:100000. Madrid: Servicio Geográfico del Ejército, 1991.
- S. Soccol, D. Gildea and J. Bath. Livingston Island, Antarctica. Scale 1:100000 satellite map. The Omega Foundation, USA, 2004.
- L.L. Ivanov et al, Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005.
- Л. Иванов. Антарктика: Остров Ливингстън и острови Гринуич, Робърт, Сноу и Смит. Топографска карта в мащаб 1:120000. Троян: Фондация Манфред Вьорнер, 2009. ISBN 978-954-92032-4-0 (Допълнено второ издание 2010. ISBN 978-954-92032-8-8)
- Л. Иванов. Карта на остров Ливингстън. В: Иванов, Л. и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 18 – 19. ISBN 978-619-90008-1-6
- Antarctic Digital Database (ADD). Scale 1:250000 topographic map of Antarctica. Scientific Committee on Antarctic Research (SCAR), 1993 – 2014.
- А. Камбуров и Л. Иванов. Хребет Боулс и централна Тангра планина: Остров Ливингстън, Антарктика. Карта в мащаб 1:25000 map. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2023. ISBN 978-619-90008-8-5
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Големият иглен връх, гледан от Кузманова могила, на заден план вляво връх Шлем -
Големият иглен връх, гледан от връх Мизия; на преден план връх Сливен и Атанасов нунатак, в средата ледник Хюрън с Кукерски и Нестинарски нунатаци, и на заден план връх Плана и Кардамов рид в подножието на Големия иглен връх и рид Свети Иван Рилски -
Централна Тангра планина, от ляво надясно Големият иглен връх и върховете Левски и Лясковец -
Големият иглен връх, гледан от протока Брансфийлд, в средата връх Сердика, на преден план ледник Сребърна, на заден план вляво връх Фрисланд -
Хребет Левски, гледан от протока Брансфийлд, в средата Големият иглен връх -
Големият иглен връх, гледан от връх Лясковец, на преден план връх Левски с разклонение към връх Онгъл вляво, на заден план вляво връх Шлем -
По билото на Тангра планина, поглед от Пресиянов рид на изток към Каталунска седловина (с бивака на топографско проучване Тангра 2004/05), вляво връх Лясковец и на заден план рид Свети Иван Рилски и Големият иглен връх -
Топографска карта на хребет Боулс и централна Тангра планина, показваща Големия иглен връх
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Helmet Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer. Описанието включва данни за произхода на името pico Falsa Aguja, погрешно отнесено към връх Шлем (Helmet Peak).
- ↑ Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005.
- ↑ а б Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3 (Първо печатно издание 2014, 368 стр. ISBN 978-619-90008-1-6)
- ↑ М. Димитрова. Наши алпинисти покориха Големия иглен връх Архив на оригинала от 2018-08-20 в Wayback Machine.. Политика, 16 – 22 януари 2015. ISSN – 3734 1312 – 3734
- ↑ Н. Петков. Антарктика 2014/2015 – Големия иглен връх. Climbing Guide BG, 15 януари 2015.
- ↑ L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Greenwich, Robert, Snow and Smith Islands. Scale 1:120000 topographic map. Troyan: Manfred Wörner Foundation, 2010. ISBN 978-954-92032-9-5 (First edition 2009. ISBN 978-954-92032-6-4)
- ↑ D. Gildea. Antarctica, Antarctic Peninsula, Livingston Island, South Shetland Islands, Second Ascent of Mt. Friesland and New Altitude. American Alpine Journal, 2004. Vol. 46, Issue 78, pp. 329 – 331.
- ↑ Expedition Omega Livingston 2003. The Omega Foundation, USA, 2003.
- ↑ Н. Петков, Д. Боянов. Отчет на проект „Върховете на Тангра планина.“ София, 2015.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Справочник на българските наименования в Антарктика (хребет Левски)
- Pico Falsa Aguja Архив на оригинала от 2015-01-10 в Wayback Machine.. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
- Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3 (Първо печатно издание 2014, 368 стр. ISBN 978-619-90008-1-6)