Направо към съдържанието

Голуей Кинел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голуей Кинел
Голуей Кинел на четене в „Гриндстоун Кафе“, 2013
Голуей Кинел на четене в „Гриндстоун Кафе“, 2013
Роден1 февруари 1927 г.
Починал28 октомври 2014 г. (87 г.)
Националност САЩ
Активен период1949 – 2014
Жанрстихотворение
НаградиNational Book Award (1983), „Пулицър“ (1983)
Повлиян от
Уебсайт
Голуей Кинел в Общомедия

Голуей Кинел (на английски: Galway Kinnell) е американски поет, преводач на поезия, редактор. Носител на наградата „Пулицър“ за 1983 г.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Провидънс на остров Род Айлънд. Сам твърди, че за поезията е бил спечелен още като дете в родната си къща от прочетените там книги на Едгар Алан По и Емили Дикинсън, привлече както от музикалността на текстовете им, така и от идеята, че са водили изолиран живот.

Следва в Принстънския университет, завършвайки през 1948 г. заедно с приятеля и поет от същото поколение Уилям Мъруин. Магистърска степен получава в Университета Рочестър.[3] Служи във флота на САЩ. С Фулбрайтова стипендия живее в Париж. През 60-те години става част от Движението за граждански права в САЩ. През 1968 г. подписва декларацията „Writers and Editors War Tax Protest“, призоваваща да не се плащат данъци като протест срещу войната във Виетнам.[4] Участието му в Движението за граждански права и в протестите срещу войната във Виетнам се отлагат в поемата му The Book of Nightmares, издадена като отделна книга.[5]

Между 1989 и 1993 г. той е поет лауреат на щата Върмонт. [6]

Кинел е Ерих Мария Ремарк професор по творческо писане в Нюйоркския университет. Пенсионира се през 2011 г. и се оттегля в къщата си във Върмонт, където умира на 28 октомври 2014 г. от левкемия.[7][8][9]

Награди и признание

[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на наградата „Уолъс Стивънс“ на Американската академия на поетите за доказано майсторство в изкуството на поезията (2010).[10] Печелил е стипендиите „Маккартър“ и „Рокфелер“. Носител е на наградата „Шели“ (1974) и на медала „Робърт Фрост“ (2002) на Поетическото общество на Америка, както и на Медала за заслуги на Националния институт за изкуства и литература (1975). Служи като ректор на Американската академия на поетите между 2001 и 2007 г.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки

[редактиране | редактиране на кода]
  • What a Kingdom It Was. Houghton Mifflin, 1960.
  • Flower Herding on Mount Monadnock. Houghton Mifflin, 1964.
  • Body Rags. Houghton Mifflin, 1968.
  • The Book of Nightmares. Houghton Mifflin Harcourt, 1971.
  • The Avenue Bearing the Initial of Christ into the New World: Poems 1946 – 64. 1974.
  • Mortal Acts, Mortal Words. Houghton Mifflin, 1980.
  • Blackberry Eating. William B. Ewert, 1980.
  • Selected Poems. Houghton Mifflin, 1982. – носител на National Book Award[11][11] и на наградата „Пулицър“ [12]
  • How the Alligator Missed Breakfast. Houghton Mifflin, 1982.
  • The Past. Houghton Mifflin, 1985.
  • When One Has Lived a Long Time Alone. Knopf, 1990.
  • Three Books. Houghton Mifflin Harcourt, 2002.
  • Imperfect Thirst. Houghton Mifflin Harcourt, 1996.
  • A New Selected Poems. Houghton Mifflin Harcourt, 2000. – финалист за National Book Award[13]
  • The avenue bearing the initial of Christ into the New World: poems, 1953 – 1964. Houghton Mifflin Harcourt, 2002.
  • Strong Is Your Hold. Houghton Mifflin, 2006.
Преводи
  • Ив Бонфоа, On the motion and immobility of Douve. Translator Galway Kinnell. Ohio University Press, 1968.
  • Франсоа Вийон, The poems of François Villon. Translator Galway Kinnell. UPNE, 1982.
  • Иван Гол, Lackawanna Elegy. Translator Galway Kinnell. Sumac Press, 1970.
  • Иван Гол, Yvan Goll, Selected Poems. Translators Paul Zweig, Jean Varda, Robert Bly, George Hitchcock, Galway Kinnell. Kayak Books, 1968.
  • Райнер Мария Рилке, The Essential Rilke. Translators Galway Kinnell, Hannah Liebmann. HarperCollins, 2000.

Романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Black Light. Houghton Mifflin, 1966.

На български

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Руини под звездите. Избрани стихотворения“. Превод от английски Георги Белев. София: Народна култура, 1989.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Charles Molesworth, „The Rank Favor of Blood“. – В: сб. On the poetry of Galway Kinnell, ed. Howard Nelson. University of Michigan Press, 1987.
  2. ↑ „Galway Kinnell (1927 – 2014)“, биография на Голуей Кинел на сайта poetryfoundation.org.
  3. ↑ Press release, November 8, 2000.
  4. ↑ „Writers and Editors War Tax Protest“. New York Post, January 30, 1968.
  5. ↑ Poets.org
  6. ↑ Smith College press release
  7. ↑ Daniel Lewis, „Galway Kinnell, Poet Who Went His Own Way, Dies at 87“, New York Times, October 29, 2014.
  8. ↑ Harriet Staff, „Galway Kinnell Dies at 87“, poetryfoundation.org, October 29th, 2014.
  9. ↑ Dan Piepenbring, „Galway Kinnell, 1927 – 2014“, The Paris Review Blog, October 30, 2014.
  10. ↑ Списък на носителите на наградата „Уолъс Стивънс“, сайт на Американската академия на поетите.
  11. ↑ а б „National Book Awards – 1983“. National Book Foundation.
    (С есе от Ерик Смит, писано за блога по случай 60-годишнината на наградата.)
  12. ↑ „Poetry“. Past winners & finalists by category. The Pulitzer Prizes.
  13. ↑ „National Book Awards – 2000“. National Book Foundation.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Голуей_Кинел&oldid=12335299“.