Големи Ясеновец

Големи Ясеновец
Велики Јасеновац/Veliki Jasenovac
	Големи Ясеновец Велики Јасеновац/Veliki Jasenovac
	Големи Ясеновец
Страна	Сърбия
Окръг	Зайчарски окръг
Община	Зайчар
Надм. височина	241 m
Население	370 души (2002)
Телефонен код	019

Големи Ясеновец^[1] (до 1945 г. Голѣми Ясеновецъ, на сръбски: Велики Јасеновац или Veliki Jasenovac) е село в Сърбия, община Зайчар. В 2002 година селото има 370 жители.

История

В миналото селото има предимно влашко население.^[2] От 1878 до 1919 година селото е в територията на България. В него живеят торлаци (253 души), власи (94), румънец (1) и 22 други. През 1948 г. броя на населението е 1059 души, през 1953 – 992, 1961 – 880, 1971 – 835, 1981 – 677, 1991 – 525 и през 2002 е 370 души. На преброяването през 2002 година 68% от жителите се определят като сърби, а 25% като власи.^[3]

Културни и природни забележителности

В селото има българско културно дружество „Зорница“ (на сръбски: Друштво за културу Бугара североисточне Србиjе „Зорница“). Създадено е през 2004 г. Работи за запазване и развитие на българската култура в североизточна Сърбия. Председател на дружеството е Славиша Дандукович.

Бележки

↑ Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1910 година, НСИ, архив на оригинала от 2 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131202234435/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1910_1912%2FSNM_23_1910_1912_P%2A.pdf&from=1&to=73&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1910_1912%2FSNM_23_1910_1912_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 14 февруари 2021
↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 214.
↑ „Књига 1“. Становништво, национална или етничка припадност, подаци по насељима. webrzs.stat.gov.rs. Београд: Републички завод за статистику. фебруар 2003. ISBN 86-84433-00-9.

Тази статия, свързана със Сърбия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декемврий 1910 година, НСИ, архив на оригинала от 2 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131202234435/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1910_1912%2FSNM_23_1910_1912_P%2A.pdf&from=1&to=73&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1910_1912%2FSNM_23_1910_1912_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 14 февруари 2021

[груев-2] Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 214.

[3] „Књига 1“. Становништво, национална или етничка припадност, подаци по насељима. webrzs.stat.gov.rs. Београд: Републички завод за статистику. фебруар 2003. ISBN 86-84433-00-9.

[1]

[2]

[3]