Гликан
Гликанът е полимер, съставен от монозахариди, свързани помежду си чрез гликозидна връзка.
В бактериите под формата на олиго- или полизахариди, прикрепени към гликолипиди и гликопротеини, те играят основна роля в клетъчните мембрани и междуклетъчната комуникация. При животните участват както на клетъчно ниво, така и на ниво организъм, както например за хитина при ракообразните. Растенията произвеждат сложни и особено устойчиви гликани, каквато е например целулозата.
Гликаните могат да бъдат прикрепени към протеини в гликопротеини и протеогликани.
Патологии
[редактиране | редактиране на кода]Гликаните често се използват от патогени, включително вируси,[1] за да разпознаят и да се прикрепят към своя гостоприемник.
При определени автоимунни заболявания тялото може да атакува някои от собствените си гликани.
Във фармакологията
[редактиране | редактиране на кода]Хепаринът е гликозаминогликан, използван в медицината като антикоагулант.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Prix Nobel de chimie 2022 : la « chimie click » est astucieuse, mais surtout utile // Futura. 5 октомври 2022. Посетен на 16 август 2024. (на френски)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Glycane в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |