Глигор Стойковски
Глигор Стойковски Глигор Стојковски | |
северномакедонски писател | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Скопски университет |
Глигор Стойковски (на македонска литературна норма: Глигор Стојковски) е северномакедонски журналист, публицист и поет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Глигор Стойковски е роден на 7 август 1952 година в гостиварското село Вълковия, тогава във Федеративна народна република Югославия, днес в Северна Македония. Завършва югославска книжовност във Филологическия факултет на Скопския университет. Работи като новинар и редактор на културния отдел във вестницик „Нова Македония“ от 1976 до 1999 година, като от 1985 до 1998 година е редактор на притурката на вестника „Лик“. От 1999 до 2001 година е новинар в „Утрински Весник“, а от 2001 до 2007 година е главен редактор и изпълнителен директор на „Култура“.[1]
Автор е на книги с поезия и публицистика.[1] В 1997 година за книгата „Забравено око на небето“ („Заборавено око на небото“) печели наградата „Братя Миладиновци“.[2] Превеждан е на английски, италиански, румънски, сръбски и хърватски и е адаптиран на книжовен български език.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Име | Име | Година |
---|---|---|
„Почивка в чисти частички“ | „Починка во чисти честички“ | 1979 |
„Паяк“ | „Пајак“ | 1984 |
„Очно дъно“ | „Очно дно“ | 1990 |
„Окървавени мугри – как загина Кочо Рацин“ | „Искрвавени мугри – како загина Кочо Рацин“ | 1992 |
„Студена минута“ | „Студена минута“ | 1993 |
„Зад билката, мълчание“ | „Зад билката, молк“ | 1995 |
„Земята сама ще се отвори“ | „Земјата сама ќе се отвори“ | 1996 |
„Забравено око на небето“ | „Заборавено око на небото“ | 1997 |
„Капката оловна вода“ | „Капката оловна вода“ | 2008[1] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Глигор Стојковски // Струшки вечери на поезијата. Архивиран от оригинала на 2020-06-09. Посетен на 3 ноември 2019 г.
- ↑ Награда „Браќа Миладиновци“ // Струшки вечери на поезијата. Архивиран от оригинала на 2019-10-16. Посетен на 3 ноември 2019 г.