Направо към съдържанието

Глайхшалтунг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Глайхшалтунг (на немски: Gleichschaltung) е термин, използван от националсоциалистите в Нацистка Германия за контрол над социалните и политическите процеси. На практика глайхшалтунг е насилствено въвличане в нацистката идеология, политика, управление, за да се справи с плурализма и индивидуализма.

Нацисткият термин глайхшалтунг означава „синхронизиране“ или „привеждане в съответствие“, е процесът на нацификация, чрез който Адолф Хитлер – лидер на нацистката партия в Германия – установява система на тоталитарен контрол и съгласуваност на всички части на германското общество „от икономиката и търговските асоциации до медиите, културата и образованието “.[1]

Въпреки че Ваймарската конституция де факто действа по време на диктатурата на Хитлер, почти пълна нацификация е постигната до 1935 г. с решенията, одобрени по време на митинга в Нюрнберг същата година, сливайки символите на партията и държавата (вижте Флаг на Третия райх)[2] и лишавайки германските евреи от гражданството им в Германия (вижте Нюрнбергските закони). Принципите на Gleichschaltung, включително Нюрнбергските закони,[3] се прилагат и за територии, окупирани от Германския райх.

Gleichschaltung е сложна дума, която произхожда от думите на немски: gleich (еднакъв) и на немски: schaltung (верига) и произлиза от термин в електротехниката, който означава, че всички ключове се поставят на същата верига, позволявайки да бъдат активирани чрез натискане на един главен ключ.[4] Първото ѝ използване се приписва на Райхминистърът на правосъдието, Франц Гюртнер.[5] Разнородно е превеждана „координация“,[6][7][8] „нацификация на държавата и обществото“,[9] „синхронизация“,[5] и „привеждане в строй/съответствие“.[9] Английски текстове често използват непреведената немска дума за да предадат уникалното ѝ историческо значение. В основния им труд по националсоциалистическия народен език, Nazi-Deutsch/Nazi-German: An English Lexicon of the Language of the Third Reich, историците Робърт Майкъл и Карин Доер определят Gleichschaltung като „затвърдяване“. Всички социални, политически и културни организации на германците, да бъдат управлявани и ръководени според нацистките идеология и политика. Всяко несъгласие да бъде отстранено. Това е в съгласие с общото описание съставено от историкът Джейн Каплан, който характеризирал термина като „съгласуването на германските институции в едно сплотено, нацифицирано цяло“[10][11][a]

Терминът е въведен от райхминистъра на правосъдието Франц Гюртнер и използван за първи път на 31 март 1933 г., според което държавната земя губи своя суверенитет в полза на райха.

Под лозунга глайхшалтунг са проведени и много други правни преобразувания, например, приет е закон за признаването на публичните корпорации (Закон за осигуряване на единството на партията и държавата), както и обединяване на постовете Райхспрезидент и Райхсканцлер (Закон за главата на Германската империя).

Този термин се използва, както и да се легитимира борбата с опозицията и на противниците на режима на националсоциализма, потискането на съперническите организации.

Глайхшалтунг означава и масивна идеологическа работа, особено сред младите хора, които са ангажирани в подчинените на режима асоциации и съюзи, като те се застъпват за отхвърлянето на индивидуалните стремежи и прилагането на идеологията на НСДАП. (виж Хитлерюгенд, Националсоциалистически германски съюз на студентите).

Най-важната задача е да се създаде едно общество, лоялно към режима, готово да следва указанията на управляващия елит, и в допълнение, упражняващо самоконтрол – най-малкия признак на опозиционни настроения да бъде потушен.

Нацистите успяват да вкарат глайхшалтунг в действие благодарение на множество правни мерки, приети от правителството на Райха през 20-те месеца след 30 януари 1933 г., когато Адолф Хитлер става канцлер на Германия.[12]

  1. Каплан критикува термина Gleichschaltung като изравняващ идеологически; според нея това е "измамно", тъй като съществуващите социални властови структури и икономическата стратификация остават почти незасегнати, въпреки че нацистката пропаганда твърди обратното[11]
  1. Strupp 2013.
  2. Reich Flag Law (1935) .
  3. Nürnberg Laws // Encyclopedia Britannica. Посетен на 2025-01-10. (на английски)
  4. Childers 2017, с. 248.
  5. а б Zentner Bedürftig, с. 940.
  6. Evans 2003, с. 381.
  7. Kershaw 1999, с. 479.
  8. Burleigh 2000, с. 272.
  9. а б Hirschfeld 2014, с. 101, 164.
  10. Michael Doerr, с. 192.
  11. а б Caplan 2019, с. 60.
  12. Evans 2003, с. 381 – 390.
  • Karl Kroeschell, Deutsche Rechtsgeschichte 3 (seit 1650), 2nd ed. 1989, ISBN 3-531-22139-6
  • Karl Kroeschell, Rechtsgeschichte Deutschlands im 20. Jahrhundert, 1992, ISBN 3-8252-1681-0
  • Lebendiges virtuelles Museum Online: Die Errichtung des Einparteienstaats 1933
  • Claudia Koonz. The Nazi Conscience. Cambridge, Mass.: The Belknap Press of Harvard University Press, 2003.
  • Karl Dietrich Bracher. «Stages of Totalitarian „Integration“ (Gleichschaltung): The Consolidation of National Socialist Rule in 1933 and 1934» pages 109 – 28 from Republic To Reich The Making of the Nazi Revolution Ten Essays edited by Hajo Holborn, New York: Pantheon Books, 1972.
  • Everett Hughes. The «Gleichschaltung» of the German Statistical Yearbook: A Case in Professional Political Neutrality. The American Statistician Vol. IX (декември 1955, pp. 8 – 11.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gleichschaltung в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​