Глад в Северна Корея
Гладът в Северна Корея (КНДР) е продължаващо бедствие, чийто пиков период е между 1995 и 1998 г., когато загиват между 250 000 и 3 милиона души.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Още от времето на японската окупация северната част на Корейския полуостров се характеризира с недостиг на храна. Това се дължи най-вече на предимно планинския ѝ характер. След установяването на КНДР, стопанството става планово. В началото населението на Северна Корея е сравнително малко (около 15 милиона души към края на 60-те години на ХХ век), което позволява достатъчно голямо индивидуално разпределение на хранителните продукти. СССР и Китай подпомагат севернокорейското земеделие с доставки на гориво за земеделските машини и изкуствени торове, но след разпада на социалистическата система Северна Корея остава без съюзници. Страната запазва своята аграрна независимост до 1995 г., когато катастрофални наводнения отнемат живота на огромен брой хора – от 50 000 до 100 000 и разрушават напълно инфраструктурата в много райони. Повече от 60% от реколтата е унищожена и много стопанства остават под вода. Бедствието, комбинирано със загубата на пазарите на „приятелски цени“ със СССР няколко години преди това, липсата на резервни количества торове, както и сушата през 1997 г. довеждат до убийствен глад, вследствие на който загиват между 200 000 и 3 500 000 души. [2] Според Чой Су-хон, заместник-външен министър на КНДР, щетите към 2001 г. от поредицата природни бедствия възлизат на $15 млрд. долара.[3]
Според доклад на ООН до 2000 г. във всички райони на страната с изключение на Пхенян населението страда или от сериозен недостиг, или от пълна липса на каквато и да било храна. В резултат на това много граждани бягат на север в Китай или на юг в Република Корея в отчаян опит да се спасят от бедствието. През 2004 г. севернокорейското правителство обявява, че няма да има нужда от повече хранителни помощи, макар страната да не е постигнала отново аграрна независимост. През 2005 г. възниква сериозна опасност да се появи глад в страната, вследствие на което правителството организира „мобилизация“ на жители от градовете в помощ на земеделците.[4]
Въпреки че бежанците напускат страната с огромно усилие, голяма част от тях продължават да изразяват подкрепа за политическото ръководство там и след като спечелят достатъчно пари се връщат обратно в родината си.[5] По предположения на световната организация за прехрана (англ. Food and Agriculture Organization, FAO) днес в Северна Корея страдат около 8 милиона души от хроничен глад[6]. Според изследване на Световната програма за изхранване от 2004 г., около 37 % от всички деца страдат от хроничен недостиг на храна[7]. През 2007 г. страната отново е сполетяна от тежки наводнения, нанасящи щети за близо $23 млн. Унищожени са близо 10% от цялата обработваема земя,[8] вследствие на което кризата с изхранването на населението отново се задълбочава[9]. Въпреки че Южна Корея доставя над 400 000 тона ориз срещу обещанието на Северна Корея да затвори атомните реактори в Йонбьон, през август 2007 г. Ким Чен Ир признава за проблеми при изхранването на населението[10] (виж. Наводнение в Северна Корея (2007)).
Сегашно състояние
[редактиране | редактиране на кода]През 2008 г. се появяват съобщения, че жителите на част от селските райони на КНДР добавят дървесна кора и трева към оскъдната храна, за да оцелеят.[11] Безвъзмездните хранителни помощи от Китай и Южна Корея не са спрени. Гладът е основно проблем на градовете, тъй като селяните са се научили да си набавят диви плодове, които да ядат.[12] Въпреки че проблемът с глада остава, той не е толкова сериозен както през 90-те години.[13] Северна Корея обаче остава една от най-засегнатите от глад страни в световен мащаб, заедно с Индия и Етиопия.
Реколти (в тонове)
[редактиране | редактиране на кода]- 1990 – 91 000 000
- 1994 – 70 830 000
- 1995 – 34 990 000
- 1996 – 25 020 000
- 1997 – 26 850 000
- 1998 – 32 020 000
- 1999 – 42 810 000
- 2000 – 32 620 000
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ North Korea 'loses 3 million to famine', CNN
- ↑ LRB · Bruce Cumings: We look at it and see ourselves
- ↑ North Korea's Kim-made famine, архив на оригинала от 31 май 2009, https://web.archive.org/web/20090531054652/http://www.atimes.com/koreas/CE23Dg02.html, посетен на 24 февруари 2009
- ↑ Brooke, James. „North Korea, Facing Food Shortages, Mobilizes Millions From the Cities to Help Rice Farmers“. The New York Times. 1 юни 2005.
- ↑ Kim Hong-min, „Аз не съм храбър. Само се правя на такъв, идвайки тук“ Outsider, no. 15, септември 2003. ISBN 89-90720-04-4
- ↑ FAO: Bird flu: FAO sends experts to North Korea Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., 30. Март 2005
- ↑ WFP:Where we work – Korea (DPR) Архив на оригинала от 2005-10-25 в Wayback Machine.
- ↑ www.msnbc.msn.com „N. Korea says one-tenth of farmland destroyed“
- ↑ : Северна Корея: Липсват един милион тона храна (от немски: Es fehlt eine Million Tonnen Nahrung), списание Щерн, 28. Март 2007
- ↑ Kim räumt „Problem“ mit Lebensmitteln ein, АРД, 12. август 2007.
- ↑ Текст на новината
- ↑ North Korea's problem with food, Би Би Си
- ↑ N fears tragedy over North Korean food shortage, Гардиън 17 април 2008