Направо към съдържанието

Главна финансова прокуратура (Бразилия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Главна финансова прокуратура (на португалски: Procuradoria-Geral da Fazenda Nacional (PGFN), букв. Главна прокуратура на националната хазна) в Бразилия е орган на Главната адвокатура на Съюза за юридическо консултиране на Министерството на финансите. Главната финансова прокуратура е федерален орган, който регистрира и организира събирането по съдебен път на просрочените задължения към Съюза (т.н. Активен дълг на Съюза (на португалски: Dívida Ativa da União). Сред основните задължения на Главната финансова прокуратура е и да осигурява процесуално представителство и защита на Съюза пред съда в спорове за фискални задължения и процедури, доколкото те касаят федерални вземания, както и социалноосигурителните вноски[1][2].

Въпреки че е интегрална част от Главната адвокатура на Съюза, Главната финансова прокуратура заема особено и уникално място в структурата на адвокатурата, тъй като е подчинена технически и юридически на главния адвокат на Съюза (чл. 2.º, § 1.º, Допълнителен закон nº 73/93), но административно е подчинена на министъра на финансите (чл. 12, Допълнителен закон nº 73/93 и чл. 1.º, Декерет-закон 147/1967). От 1 януари 2019 г., когато Министерството на финасите се влива в състава на новосформираното от президента Жаир Болсонаро Министерството на икономиката, Главната финансова прокуратура става орган от структурата на Министерството на икономиката.[3] Едва през 2023 г. старото Министерство на финасите е възстановено, а Главната финансова прокуратура отново е върната към неговата структура.[4][5]

Така Главната финансова прокуратура е публична адвокатурата по силата на конституцията, но едновременно с това е и орган на данъчната администрация, който е административна структура, подчинена на министъра на финансите.

Главната финансова прокуратура се ръководи от главен финансов прокурор, а членовете ѝ най-общо се наричат финансови прокурори.

Главната финансова прокуратура разполага с децентрализирани териториални звена, функциониращи на регионално и щатско равнище.

Петте регионални финансови прокуратури, чиито членове се наричат регионални финансови прокурори, осигуряват процесуално представителство на Съюза пред всеки от регионалните федерални съдилища. Техните седалища се намират в градовете, в които се намират и седалищата на отделните регионални федерални съдилища.

На щатско равнище, в столиците на отделните щати на федерацията функционират финансови прокуратури, чиито членове се наричат финансови прокурори.

Структура

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Централни органи:
    1. Кабинет
    2. Главна прокуратура към Данъчна и финансова консултативна служба (Procuradoria-Geral Adjunta de Consultoria Fiscal e Financeira)
    3. Главна прокуратура към Консултативна служба за данъчни спорове (Procuradoria-Geral Adjunta de Consultoria e Contencioso Tributário)
    4. Главна прокуратура към Консултативна служба за администрацията (Procuradoria-Geral Adjunta de Consultoria Administrativa)
    5. Департамент за управление на активния дълг на Съюза (Departamento de Gestão da Dívida Ativa da União)
    6. Департамент за корпоративното управление (Departamento de Gestão Corporativa)
  2. Децентрализирани органи:
    1. Регионални финансови прокуратури:
      1. Регионална финансова прокуратура на Първи регион (Procuradoria-Regional da Fazenda Nacional na 1ª Região (PRFN-1ªR)
      2. Регионална финансова прокуратура на Втори регион (Procuradoria-Regional da Fazenda Nacional na 2ª Região (PRFN-2ªR)
      3. Регионална финансова прокуратура на Трети регион (Procuradoria-Regional da Fazenda Nacional na 3ª Região (PRFN-3ªR)
      4. Регионална финансова прокуратура на Четвърти регион (Procuradoria-Regional da Fazenda Nacional na 4ª Região (PRFN-4ªR)
      5. Регионална финансова прокуратура на Пети регион (Procuradoria-Regional da Fazenda Nacional na 5ª Região (PRFN-5ªR)
    2. Финансови прокуратури в отделните щати[6]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Attorney General Office of the National Treasury in Numbers (PDF) // Национален съюз на финансовите прокурори, 2014. p. 6. Архивиран от оригинала на 2014-07-27. Посетен на 20 май 2014. (на английски)
  2. ↑ Oliveri, Cecilia et al. The democratic control of public management in Brazil: the constitution of control institutions and the dilemmas of public policy (PDF) // paperroom.ipsa.org. p. 5. Архивиран от оригинала на 2014-07-26. Посетен на 20 май 2014. (на английски)
  3. ↑ Art. 32, II. Medida Provisória Nº 870, de 1º de Janeiro de 2019. – Planalto.gov.br. Presidência da República, Casa Civil, Secretaria Especial para Assuntos Jurídicos, http://www.planalto.gov.br/ccivil_03/_Ato2019-2022/2019/Mpv/mpv870.htm 
  4. ↑ Art. 50, § 5º. Lei nº 14.600, de 2023. – Planalto.gov.br. Presidência da República, Casa Civil, Secretaria Especial para Assuntos Jurídicos, https://www.planalto.gov.br/ccivil_03/_ato2023-2026/2023/Lei/L14600.htm 
  5. ↑ Estrautura Regimental da Ministério da Fazenda, Art.2, II, a). Decreto Nº 11.344, de 1º de Janeiro de 2023, Anexo I. – Planalto.gov.br. Presidência da República, Casa Civil, Secretaria Especial para Assuntos Jurídicos, http://www.planalto.gov.br/ccivil_03/_ato2023-2026/2023/decreto/D11344.htm, посетен на 8 ноември 2023 
  6. ↑ Regimento Interno da Procuradoria-Geral da Fazenda Nacional, архив на оригинала от 14 юли 2015, https://web.archive.org/web/20150714183134/http://www.pgfn.fazenda.gov.br/acesso-a-informacao/base-juridica-da-estrutura-organizacional-e-competencias-da-pgfn/RI%20-%20PGFN_%202014.pdf, посетен на 6 март 2016 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Главна_финансова_прокуратура_(Бразилия)&oldid=12032393“.