Гинка Билярска
| Гинка Билярска | |
| Родена |
1946 г.
|
|---|---|
| Починала | 2007 г.
|
| Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учила в | Софийски университет |
Гинка Димитрова Билярска (1946 – 2007) е българска поетеса, авторка на пиеси, стихове (хайку, на които е посветила голяма част от живота си), есета, статии и др. Нейните хайку са публикувани на 9 различни езика в 11 държави. Авторка е на книги за деца.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е през 1946 г. Завършва Славянска филология в Софийския държавен университет през 1968 г. Работи повече от двадесет години като журналистка и от 1973 г. е член на СБЖ. Ходи на езикови и журналистически специализации в Бирмингам и Москва.
Носителка е на награди от редица български и чужди конкурси: „Поезия за морето“ (1996), „Яворови дни“ (2000; 2002), Хайку конкурс (Русия, 2005), Хайку на месеца (САЩ, 2006), Хайку конкурс (Лудбрег – Хърватия, 2007).[1] Отличена е за пиеса от Националния преглед на кукленото изкуство (2005).[2] Носител на наградата „Златно перо“.[3] Председателка на Българския хайку клуб.[4]
Умира през 2007 г. Погребана е в София.[5]
Избрана библиография
[редактиране | редактиране на кода]Нейни творби
[редактиране | редактиране на кода]- „Да играем на театър“ (1986)
- „Направи си книжка сам“ (1987)
- „Брависимо“ (1997)
- „Vivo-vivace“ (1997)
- „Хайку“ (1998)
- „Хайку. Танка“ (2000)
- „Денят на пеперудата“ (2001)
- „Вишнево хайку“ (2002)
Съставени от нея антологии
[редактиране | редактиране на кода]- „Цветето. Антология с българско хайку“ (2002)
- „Розата. Антология с европейско хайку“ (2003)
- „Пътят. Антология на съвременното световно хайку“ (2004).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Български хайку клуб. Гинка Билярска с награди от Хърватска и САЩ // liternet.bg. Посетен на 9 ноември 2007.[неработеща препратка]
- ↑ Дружество на писателите – Ямбол. Хроника (2005) // Посетен на 9 ноември 2007.[неработеща препратка]
- ↑ На 23 май за дванадесета поредна година ще бъдат връчени наградите „Златно перо“ // БНР. Посетен на 9 ноември 2007.
- ↑ Българското общество за хайку поезия // liternet.bg. Посетен на 9 ноември 2007.[неработеща препратка]
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
- Използван е материал с разрешението на автора – Кр.-Дж. Иг. Рав.-Дийн от „Подготовка за издаване на „Български еленъ“ годишенъ, енциклопедически алманахъ за 2008 г., книга трета.“ Равнополска печатница, Дръмша