Гийом Брюн

Гийом Мари Ан Брюн (на френски: Guillaume Marie-Anne Brune), Първи граф Брюн (13 март 1763 – 2 август 1815 г.) е френски военен и политически деец от епохата на Наполеоновите войни, издигнал се до маршал на Франция.

Биография

Син на адвокат, Гийом е роден в Брив ла Гаярд, департамент Корез. Установява се в Париж преди революцията, учи право и става политически журналист. След началото на революцията се присъединява към корделиерите, където се сприятелява с Жорж Дантон. През 1793 г. е назначен за бригаден генерал и взима участие в сраженията по улиците на Париж срещу роялисткия метеж от 13 вандемиер (5 октомври 1795 г.).

През 1796 г. се сражава под командването на Наполеон в Италианската кампания и е повишен в дивизионен генерал за добрата си полева служба. Брюн е начело на армията, която окупира Швейцария през 1798 г. и установява Хелветската република. На следващата година ръководи защитата на Амстердам (срещу англо-руското нападение над Холандия, водено от херцога на Йорк), която е абсолютен успех — нашествениците са победени в битката при Кастрикум и принудени, след тежко отстъпление, да се качат обратно на корабите. В периода 1799 - 1801 г. Брюн продължава отличната си служба във Вандея и на Апенинския полуостров, побеждавайки в битката при Поцоло.

През 1802 г. Наполеон изпраща Брюн в Константинопол, като посланик в Османската империя. По време на двугодишната си дипломатическа служба, генералът поставя началото на отношенията между Франция и Персия.

След коронацията си като френски император през 1804 г., Бонапарт произвежда Брюн в маршал на империята. През 1807 г. е начело на войските, сражаващи се в Северна Германия срещу Четвъртата коалиция и окупира Шведска Померания, но заклетите му републикански възгледи будят подозренията на Наполеон, и до края на империята маршалът не е повикан на служба.

Призован е отново през 1815 г., по време на Стоте дни, и като главнокомандващ на Армията на Вар, защитава Южна Франция срещу силите на Австрийската империя. Убит е от роялисти в Авиньон, по време на Белия терор във Франция, в началния период на реставрацията на Бурбоните. Тялото му е хвърлено в река Рона, но по-късно е открито и погребано в гробница с формата на пирамида, в гробището на Сен Жуст Соваж.

Наследници

През 1788 г. Гийом Брюн се жени за Жана Никола (? – 1840 г.) и има пет деца:

Анжелик Катрин (1791 – 1879 г.)
Камий (? – 1842 г.)
Жан Мадлин (1797 – 1839 г.)
Софи Катрин (? – 1820)
Нина (1800 – 1833 г.)

Галерия

Източници

Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.

Литература

((fr)) Notice historique sur la vie politique et militaire du marechal Brune. Paris. 1821 г.
((fr)) Paul-Prosper Vermeil de Conchard. L'Assassinat du marechal Brune. Paris. 1887 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Guillaume Marie Anne Brune в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.