Направо към съдържанието

Гигантски японски стършел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гигантски японски стършел
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Ципокрили (Hymenoptera)
семейство:Оси (Vespidae)
род:Стършели (Vespa)
вид:Гигантски азиатски стършел (V. mandarinia)
подвид:Гигантски японски стършел (V. m. japonica)
Научно наименование
Radoszkowski, 1857
[ редактиране ]

Гигантският японски стършел (Vespa mandarinia japonica) е жилещо насекомо – подвид на гигантския азиатски стършел (Vespa mandarinia).[1] Представлява голямо насекомо, като възрастните индивиди достигат до 4 cm дължина и развиват 6 cm размах на крилата. Притежава голяма жълта глава с две големи и три малки очи, кафяв торакс с крила и коремче с кафяви и жълти ивици. Както подсказва името му, този вид стършел обитава японските острови, като предпочита селскостопанските райони, където може да намери високи дървета за гнездене.[2] Японското название на този вид стършели е сузумебачи (スズメバチ(雀蜂、胡蜂)?, „Врабче-пчела“)

Гигантският японски стършел живее в колонии. Работничките събират храна, за да хранят ларвите в гнездото. В менюто им влизат главно насекоми, голяма част от които са вредители по културите и поради това гигантският японски стършел често се смята за полезно насекомо. С мощните си челюсти работничките разчленяват телата на своите жертви, за да отнесат в гнездото само най-питателните части като, например, летателните мускули. В гнездото работничките сдъвкват плячката, превръщайки я в паста, с която хранят своите ларви, които в замяна отделят течност, с която се хранят работничките. Тази течност, известна като веспааминоацид (VAAM), е единствената храна, с която работничката се храни през целия си живот на възрастно насекомо, което е забележително, като се има предвид, че един възрастен индивид може да измине 100 km на ден и да развива скорост на летене от 40 km/h. Веспааминоацидът позволява интензивна мускулна дейност за продължителен период от време, поради което често се синтезира в лабораторни условия, за да се използва като стимулатор за спортисти.[3]

Избиване на пчелите

[редактиране | редактиране на кода]

В Япония все повече пчелари се преориентират към отглеждането на европейска медоносна пчела (Apis mellifera), която е предпочитана пред японската медоносна пчела (Apis cerana japonica) заради по-големите количества мед, които се добиват от европейския вид.

Европейската медоносна пчела обаче е лесна и предпочитана плячка за гигансткия японски стършел. Ако един стършел открие пчелен кошер, той маркира кошера, като оставя феромон, който привлича другите стършели от гнездото.[4] Един гигантски стършел може да убие около 40 пчели за минута, а група от 30 възрастни индивида унищожава пчелен кошер от 30 хиляди пчели за малко повече от три часа.[5] Основна цел на стършелите са ларвите на пчелите и медът, с които стършелите хранят своите ларви.

От друга страна, японската медоносна пчела е развила механизъм за защита срещу гигантския стършел. Когато един стършел, който се приближава до пчелния кошер, за да го маркира с феромон, бъде забелязан от пчелите, рояк от около 500 разярени японски пчели излитат от кошера и се скупчват около стършела, образувайки плътна топка около него.[2][4] Чрез вибриране с телата си, пчелите отделят телесна температура и въглероден диоксид, които насочват чрез крилата си към центъра на топката, повишавайки температурата в нея до около 47 °C[4], а концентрацията на въглероден диоксод – до нива, при които стършелът не може да оцелее. И тъй като при тези условия пчелите оцеляват при по-високи температури от стършела, последният умира, преди да е оставил феромонна следа по кошера на пчелите.[6]

Отровата на стършела

[редактиране | редактиране на кода]

Гигантският японски стършел е голям и плашещ, но не е агресивен, освен ако се чувства застрашен. Възрастните притежават отрова, която впръскват чрез своето 6 милиметрово жило и която атакува нервната система и унищожава меките тъкани на жертвите.[2] Отровата на гигантския японски стършел не е по-смъртоносна от отровата на други отровни стършели (притежава смъртоносна концентрация LD50 от 4,6 мг./кг, което е четири пъти по-малко от отровата на Филипинския стършел – LD50 1.4 мг./кг). Опасността от отровата на гигантския японски стършел се крие в голямото количество, което стършелът отделя с всяко едно ужилване.[7] Ужилването е изключително болезнено и налага спешна хоспитализация. Освен това ужилването от гигантски японски стършел може да причини и бъбречна недостатъчност.[8] Всяка година в Япония средно 40 души умират от анафилактичен шок след ужилване от гигантски стършел.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Japanese giant hornet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​