Гетсиманската градина (книга)
| Гетсиманската градина | |
| Сад Гетсиманський | |
| Автор | Иван Багряни |
|---|---|
| Първо издание | 1950 г. СССР |
| Оригинален език | украински |
| Вид | роман |
| Страници | 560 |
„Гетсиманската градина“ (на украински: Сад Гетсиманський) е роман с автобиографични елементи на украинския писател Иван Багряни. Романът е написан в периода 1948 – 1950 година. Според библейската легенда Гетсиманската градина е мястото, където Иисус Христос произнася Гетсиманската молитва в деня предателството на Юда Искариотски.
Концепция
[редактиране | редактиране на кода]Романът „Гетсиманската градина“ е химн на човешкото достойнство на границата между живота и смъртта, и същевременно гневна присъда на тоталитарния сталинистки режим, унищожил милиони хора без разследване и съд. Творбата разказва за трагичната съдба на семейството на селския ковач Яков Чумак, с главен герой най-малкият му син Андрий.
Имената на следователите от НКВД, администраторите на затворите и затворниците, описани в романа, са имената на реални личности. Авторът е запазил оригиналните имена „за да знаят потомците палачите на хората и жертвите да не останат безименни“.
Мирогледната концепция на автора, която е в основата на творбата, се разкрива чрез диалози между палачите и жертвите. Следователите живеят в изкуствен, неестествен свят, в който „човекът е боклук“ и където „има достатъчно хора“, колкото и да убиеш. Лирическият герой издържа на всякакви мъчения и не се пречупва, защото зад него стои хуманистичен свят, където само човешката душа е вечна, а политическият режим е преходен. Следователите Великин, Фрей, Сергеев, Донец са рожба на неумолимия механизъм на репресивната машина на Сталин. Всеки от тях има свои собствени методи и стил на работа, своя осакатена съдба и душа, но всички те споделят страха и обречеността, скрити от жестокост и цинизъм.
Андрий, подобно на своите братя и приятели сред затворниците, е духовно цялостен характер. Той не жертва себе си или другиго в името на идея, а живее в името на това, в което вярва. Като повечето затворници, основно за Чумак е да не загуби човешкото в себе си сред изобилието от насилие, да не се превърне в „мръсник“, да не се признае за виновен без вина.
Присъдата за децата на селския ковач Чумак е тежка. Четирима синове и една съвсем млада сестра Хала са осъдени на изтезания от НКВД. Никой от тях не моли за помилване, защото не признават „пролетарското правосъдие с кука и тояга“, както и „социализма, изграден със затвор и куршум“. Замяната на екзекуция с двадесет години тежък труд не променя особено живота им. Всеки член на семейството вярва, че ще преминат без гняв и омраза през дългите години затвор, ще издържат всичко, което съдбата им е подготвила, и ще останат истински патриоти на Украйна.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Писателят хвърля главният герой, младият мъж Андрий Чумак, в тежки изпитания. Андрий е духовно придружаван и подкрепян в изпитанията в затвора на НКВД от баща си, Яков Чумак. Андрий преминава „през всички кръгове на ада“: мъчения, нощни разпити, обиди, подигравки, провокации.
Иван Багряни описва нищожността на съществуването на дисидентите според следователите и пазачите в затвора.
По време на престоя си в затвора на НКВД Андрий Чумак е разпитван:
- От следовател Сергеев. Чумак смята Сергеев за различен от останалите, защото следователят не спи добре. Чумак предполага, че в съня си той е измъчван от сцени на побоища и прилагане на методи за разпит на задържани.
- От следовател Донец. Той е най-твърдият следовател и Чумак почти се разколебава. За да се спаси, Чумак „вербува“ Донец. Андрий се среща случайно с познат на Донец в затвора и научава голямо количество информация за следователя. Донец е „вербуван“, тоест обвинен заедно с Андрий, след като Чумак признавана следовател Фрей, че двамата с Донец са дисиденти. Така Донец също лежи в затвора.
Финалът на творбата е оптимистичен.
Място на действие
[редактиране | редактиране на кода]Действието на творбата се развива в Харков, в затворите на Раднаркомивска и Холодная хора.
Почетни споменавания
[редактиране | редактиране на кода]Романът е включен в Списъка на 100-те най-велики украински литературни произведения (подготвен от украинския ПЕН клуб).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- "Гетсиманската градина" в електронната библиотека ukrclassic.com.ua
- Багряний І. Сад Гетсиманський: роман / Іван Багряний. – Б. м.: Україна, 1950. – 560 с.
- Багряний І. Сад Гетсиманський: роман / Іван Багряний. – Харків: Фоліо, 2017. – 570, 2 с. : іл. – (Шкільна бібліотека української та світової літератури) (Шкільна бібліотека).
- Багряний І. Сад Гетсиманський: роман / Іван Багряний ; післямова та прим. М. П. Сподарця. – Харків: Фоліо, 2013. – 570, 2 с. : іл. – (Шкільна бібліотека української та світової літератури).
- Багряний І. Сад Гетсиманський: роман / Іван Багряний. – Харків: Фоліо, 2012. – 536, 3 с. : іл. – (Історія України в романах)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сад Гетсиманський“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |