Направо към съдържанието

Герхард Холц-Баумерт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герхард Холц-Баумерт
Gerhard Holtz-Baumert
Герхард Холц-Баумерт (вдясно) при присъждането на наградата Хайнрих Хайне през 1973 г.
Герхард Холц-Баумерт (вдясно) при присъждането на наградата Хайнрих Хайне през 1973 г.
Роден25 декември 1927 г.
Починал17 октомври 1996 г. (68 г.)
Професиядетски писател
Националност Германия
Активен период1958-1996
Жанрдетска литература
Уебсайт
Герхард Холц-Баумерт в Общомедия

Герхард Холц-Баумерт (на немски: Gerhard Holtz-Baumert) е немски детски писател.

Герхард Холц-Баумерт е роден в Берлин в селско-работническо семейство. Още преди да завърши гимназия, трябва да служи в зенитната артилерия по време на Втората световна война. В края на войната бягството му от настъпващите американски части го отправя към Дания. Попада в плен и е въдворен във военнопленнически лагер, от който успява да избяга. През лятото на 1945 г. се завръща в Берлин и завършва гимназия с матура.

Литературна и публицистична дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Като член на ръководството на организацията Свободна германска младеж Холц-Баумерт се занимава с областта „театър и литература“ и участва в новосъздадената издателска колегия на библиотечната поредица Прогресивна световна литература. Самият той започва да пише и от 1951 г. е главен редактор на различни детски списания, а от 1963 до 1988 г. е главен редактор на поредицата Приноси към детската и юношеската литература, като публикува теоретически статии в тази област. От 1961 г. Герхард Холц-Баумерт е писател на свободна практика. През 1966 г. завършва задочен курс по журналистика. Книгите му за десетгодишното момче Алфонс Треперибузков спадат към най-известните произведения за деца от ГДР.

Организационна и партийна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Въз основа на преживяванията си от войната през 1946 г. Герхард Холц-Баумерт става член на новооснованата организация Свободна германска младеж, а през 1947 г. става член на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП). През годините 1947 до 1951 изпълнява задачи главно в областта на културата и възпитанието. През 1948 г. е ръководител на Младежката политическа школа в Берлин, а през 1949 г. поема поста заместник ръководител на Дома на пионерите.

От 1981 г. Герхард Холц-Баумерт е кандидат, а от 1986 г. редовен член на централния комитет на ГЕСП. От 1959 г. членува в Съюза на писателите на ГДР, където от 1969 до 1990 г. се числи към председателството на съюза, а от 1972 г. към неговия президиум. От 1971 до 1990 представлява Съюза по култура в Парламента.

От 1957 г. Герхард Холц-Баумерт е секретен сътрудник на ЩАЗИ под псевдонима Франсоа Вийон.

  • 1965: Отечествен орден за заслуги (бронзов)
  • 1973: Награда Хайнрих Хайне на Министерството на културата на ГДР
  • 1975: Национална награда на ГДР
  • 1977: Отечествен орден за заслуги (сребърен)
  • 1984: Награда Гьоте на град Берлин
  • 1984: Литературна награда Ратенфенгер
  • 1987: Национална награда на ГДР
  • 1987: Почетен доктор на Педагогическия висш институт „Карл Фридрих Вилхелм Вандер“, Дрезден
  • Alfons Zitterbacke, 1958
Алфонс Треперибузков. Веселите истории на един неудачник, изд. „Отечество“ 1986 г., прев. от нем. Веселина Ганева
  • Der kleine Trompeter und sein Freund, 1959 – с Инге Холц-Баумерт
  • Alfons Zitterbacke hat wieder Ärger, 1962
  • Die drei Frauen und ich, 1973
Трите орисници и аз, изд. „Народна младеж“ 1978 г., прев. от нем. Анета Ченишева
  • Der Wunderpilz, 1974
  • Trampen nach Norden, 1975
  • Vier Pferde gehen fort, 1976
  • Die seltsame Zeit des Knaben Friedrich, 1979
  • Sieben und dreimal sieben Geschichten, 1979
  • Erscheinen Pflicht, 1981
  • Daidalos und Ikaros, 1984
  • Die pucklige Verwandtschaft. Aus Kindheit und Jugend in Berlin О 17 und Umgebung, 1985
  • Der entführte Prinz und das Gärtnermädchen, 1988
  • Alfons Zitterbackes neuer Ärger, 1995
  • Berlin wie es im Buche steht. Literarische Spaziergänge, 1996
  • Isa und das schöne Tierchen, 1996
  • Der kleine Lehrer, 1989
  • Berlin wie es im Buche steht. Neue literarische Spaziergänge, 1999