Германски орден

Германският орден (на немски: Der Deutsche Orden) е най-висшата държавна награда на Третия райх.

Учреден е от Адолф Хитлер през първата половина на 1942 г., след приключване на операция Барбароса, и с началото на настъплението на южния театър на бойните действия на Източния фронт (започнало с битката при Харков и завършило със Сталинградската битка). Като една от възможните конкретни причини за учредяване на тази висша държавна награда на Райха се сочи атентата срещу Хайдрих. Орденът се е присъждал за изключителни заслуги и/или принос към каузата и/или делото на Третия Райх.

Носители на Германския орден са общо 11 души.

Степени, изображение, инкрустации

Германският орден има три степени – първа (най-висока), втора и трета.

Емблемата на ордена е черен емайлиран кръст, с четири златни отблясъци по периметъра му. В центъра на кръста със златните отблясъци около него е емблемата на НСДАП. На златните лъчи от кръста са изобразени четири златни имперски орли, като всеки от тях държи в ноктите си свастика с лавров венец.

Трите степени на ордена се инкрустират съответно „със златни дъбови листа“, „с мечове“ и „със златни дъбови листа и мечове“, а за носене Германският орден се придържа от кука на която е изобразен златния имперски орел с разперените криле държащ свастиката с лавров венец на Третия Райх. Орденът се носи по държавен протокол с червена лента обшита по кантовете с тънки черни и бели ивици, като първата и втората му степени се носят закачени около шията на лауреата.

В отличие от втората, първата и най-висока степен на ордена е придружена на гърдите на лауреата с металносребриста осмовърха звезда в центъра на която се намира изображение на ордена. На гърба, Германският орден от първа и втора степен е покрит с черен емайл на който е релефно автографиран в злато подписа на фюрера. Третата степен на ордена се носи окачена на униформата на гърдите, но с тази степен на Германския орден никой не е бил награждаван в Третия Райх.

Орденът не се връчва, а е почетно отличие.

Лауреати

Фриц Тодт (първа степен с дъбови листа и мечове) – посмъртно;
Райнхард Хайдрих (първа степен с дъбови листа и мечове) – посмъртно;
Адолф Хюнлайн – посмъртно;
Виктор Лутце – посмъртно;
Адолф Вагнер – посмъртно;
Йозеф Бюркел – посмъртно;
Рудолф Шмундт (първа степен с мечове) – посмъртно;
Константин Хирл (първа степен с дъбови листа и мечове) – награден на 24 февруари 1945 г., като е първия кавалер на ордена приживе;
Карл Ханке (втора степен) – награден на 9 април 1945 г.;
Карл Холц – награден на 19 април 1945 г.;
Артур Аксман (втора степен) – награден на 25 или 28 април 1945 г.;

Литература

Heinrich Doehle: Die Auszeichnungen des Grossdeutschen Reichs. Orden, Ehrenzeichen, Abzeichen. Berlin 1945
Курылев О.П. Боевые награды Третьего Рейха: Иллюстрированная энциклопедия. – М.: Изд-во Эксмо, 2006, с. 123 – 126.
Геббельс Й. Дневники 1945 года. Последние записи: пер. с нем. / Вступ. Слово и общ. ред. А.А. Галкина. – Смоленск: „Русич“, 1998, с. 402.
Неизвестный Гитлер. / О. Гюнше, Г. Линге; Авт.-сост. М. Уль, Х. Эберле; пер. с нем. А. Чикишева, Е. Кулькова (примечания). – М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2006, с. 354.

Вижте също

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Германский орден (награда)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.