Герлах фон Насау
| Герлах фон Насау | |
| архиепископ и курфюрст на Майнц | |
 | |
| Роден |
1322 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 февруари 1371 г.
|
| Погребан | Елтвиле ам Рейн, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Учил в | Болонски университет Болонски университет |
| Управление | |
| Период | 1346 – 1371 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Насау |
| Баща | Герлах I (Насау) |
| Майка | Агнес фон Хесен (Насау) |
| Братя/сестри | Адолф I Йохан I (Насау-Вайлбург) Рупрехт VII Мария фон Насау-Висбаден-Идщайн Аделхайд фон Насау Елизабет фон Насау-Вайлбург-Висбаден |
| Герлах фон Насау в Общомедия | |
Герлах фон Насау (на немски: Gerlach von Nassau; * 1322, Идщайн; † 12 февруари 1371, Ашафенбург) от Дом Насау, е от 1346 г. до смъртта си архиепископ на Майнц.[2][3]
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е третият син на граф Герлах I (1285 – 1361) и първата му съпруга Агнес фон Хесен († 1332), дъщеря на ландграф Хайнрих фон Хесен.[4] Герлах е внук на крал Адолф от Насау († 1298). Брат е на Адолф I фон Насау-Висбаден-Идщайн (1307 – 1370) и на Йохан I фон Насау-Вайлбург (1309 – 1371).[5]
Герлах е на 14 години през 1336 г. и е канон в катедралата на Майнц, назначен от папа Бенедикт XII. Между 1340 и 1344 г. той следва в университета в Болоня. През 1343 г. е канон на катедралата на Трир, провост на Св. Мариен в Ерфурт 1344 г., доминиканец през 1345 г. папа Климент VI сваля на 7 април 1346 г. архиепископа на Майнц Хайнрих III фон Вирнебург и назначава Герлах на 26 април 1346 г. в Авиньон за епископ на Майнц и архиепископ на Майнц.
Герлах помага на Балдуин Люксембургски, архиепископ и курфюрст на Трир. Поддръжник е на Карл IV в изборите за геген-крал към Лудвиг Баварски.
Той определя племенника си Адолф II фон Насау за свой наследник като архиепископ на Майнц. Герлах е погребан в манастир Ебербах в Рейнгау, Хесен.[6]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hanno Hahn: Das 'Hochgrab' und die Gruft Gerlachs von Nassau (gest. 1371) in der Klosterkirche Eberbach i. Rhg. In: Nassauische Annalen, 65, 1954.
- Anton Ph. Brück: Gerlach von Nassau. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 293 (Digitalisat).
- Bernhard Hemmerle: Gerlach, Graf zu Nassau. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 23, Bautz, Nordhausen 2004, ISBN 3-88309-155-3, Sp. 509 – 511.
- Theodor Lindner: Gerlach: Erzbischof von Mainz. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 5 – 7.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ nassg // Посетен на 15 октомври 2020 г.
- ↑ Gerlach von Nassau, fmg.ac
- ↑ Nassau 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Maison Nassau Архив на оригинала от 2011-07-20 в Wayback Machine., genroy.fr
- ↑ Gerlach von Nassau, Erzbischof von Mainz, geneall.net
- ↑ Yvonne Monsees: Grabmäler im Kloster Eberbach, Freundeskreis Kloster Eberbach e.V. 2009, S. 98, ISBN 978-3-00-027060-4