Гергина Тончева
Гергина Тончева | |
българска учителка и културна деятелка | |
Родена | Гергина Иванова Тончева
25 декември 1932 г.
|
---|---|
Починала | |
Учила в | Софийски университет |
Награди | Почетен гражданин на София (2018) Орден „Стара планина“ Марко Семов (2010) |
Научна дейност | |
Работила в | 91 НЕГ НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ |
Гергина Иванова Тончева е българска учителка, първи директор на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 25 декември 1932 г. в село Садовец, Луковитско. Завършва гимназия в Сандански, а след това Софийския университет „Св. Климент Охридски“, със специалност българска филология.
На 27 септември 1954 г. става гимназиален учител за първи път в Ивайловград, където съпругът ѝ е районен прокурор. През 1957 г. семейството се премества в Девин, където тя работи като гимназиален учител още 3 години. Съпругът ѝ получава ново назначение като околийски прокурор.
През 1960 г. Гергина Тончева се връща със семейството си в София, където постъпва в новооткритата 91-ва немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, с директор Танка Хинкова. Гергина Тончева преподава български език и литература до 1977 г.
На 10 октомври 1977 г. в София се създава новото класическо училище на България – Националната гимназия за древни езици и култури „Константин – Кирил Философ“ (НГДЕК), известна още като Класическата гимназия. Гергина Тончева е поканена за директор на гимназията. Там тя преподава предмета „Любословие“.
На 17 май 2003 г. за изключителния ѝ принос към българската култура и образование е наградена с орден „Стара планина“. По случай 30 години НГДЕК е наградена с отличие на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 10 октомври 2007 г.
На укрепването и развитието на Националната гимназия за древни езици и култури, като неин директор, Гергина Тончева отдава тридесет и три години от живота си – до 8 ноември 2010 г.[1]
На 9 юли 2020 г., заедно с академик Антон Дончев, става първият лауреат на новоучредената награда за духовен принос на името на Патриарха на българската литература Иван Вазов.[2]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Баща ѝ умира, когато тя е едва на 5 години. С брат ѝ, две години по-малък от нея, са отгледани от майка си. Омъжва се за Георги Тончев, юрист по образование, от когото има две дъщери – Мая и Антония. Години по-късно Гергина Тончева се сдобива с четири внучки на име Мила и Антония (деца на Мая), Яна и най-малката -Ина (деца на Антония).
Тончева почива на 11 юли 2020 г. в София на 87-годишна възраст.[3] На погребението стотици отдават почит. Тя оставя вечна следа в българската култура.
Гергина остава една от най-ярките личности в българската история.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил учител
- Почетна награда на Академия „Vivarium Novum“ в Рим
- Орден „Стара планина“ I степен (2003)
- Награда „Проф. Марко Семов“ – за ярко присъствие в духовния живот на нацията (2010)[4][5]
- Почетен знак със синя лента на СУ „Св. Климент Охридски“ (2012)[6]
- Награда за принос към столичното образование
- Почетен гражданин на София (2018)[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Денят накратко: Сменят шефката на НГДЕК след 33 години на поста, webcafe.bg, 6 август 2010.
- ↑ Напусна ни лауреатът на Вазовата награда Гергина Тончева, сайт на Народен театър „Иван Вазов“, 12 юли 2020.
- ↑ Почина Гергина Тончева - легендарната директорка на НГДЕК „Константин – Кирил Философ“, 24chasa.bg, 12 юли 2020.
- ↑ Стоил Рошкев, „Награда за Гергина Тончева“, БНТ, 7 юли 2010 г.
- ↑ „Тревожната съвест на учения публицист“, в-к „Дума“, бр. 155, 9 юли 2010.
- ↑ Г-жа Гергина Тончева беше наградена с Почетен знак със синя лента, сайт на Софийския университет, 1 март 2013.
- ↑ „София награди почетните си граждани за 2018 (ГАЛЕРИЯ)“, stolica.bg, 17 септември 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Интервю с Гергина Тончева, YouTube
... | → | директор на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ (10 октомври 1977 – 8 ноември 2010) | → | Силвия Бакърджиева-Соколова |
|