Направо към съдържанието

Гергина Тончева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гергина Тончева
българска учителка и културна деятелка
Родена
Гергина Иванова Тончева
Починала
11 юли 2020 г. (87 г.)

Учила вСофийски университет
НаградиПочетен гражданин на София (2018)
Орден „Стара планина“
Марко Семов (2010)
Научна дейност
Работила в91 НЕГ
НГДЕК „Константин-Кирил Философ“

Гергина Иванова Тончева е българска учителка, първи директор на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“.

Родена е на 25 декември 1932 г. в село Садовец, Луковитско. Завършва гимназия в Сандански, а след това Софийския университет „Св. Климент Охридски“, със специалност българска филология.

На 27 септември 1954 г. става гимназиален учител за първи път в Ивайловград, където съпругът ѝ е районен прокурор. През 1957 г. семейството се премества в Девин, където тя работи като гимназиален учител още 3 години. Съпругът ѝ получава ново назначение като околийски прокурор.

През 1960 г. Гергина Тончева се връща със семейството си в София, където постъпва в новооткритата 91-ва немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, с директор Танка Хинкова. Гергина Тончева преподава български език и литература до 1977 г.

На 10 октомври 1977 г. в София се създава новото класическо училище на България – Националната гимназия за древни езици и култури „Константин – Кирил Философ“ (НГДЕК), известна още като Класическата гимназия. Гергина Тончева е поканена за директор на гимназията. Там тя преподава предмета „Любословие“.

На 17 май 2003 г. за изключителния ѝ принос към българската култура и образование е наградена с орден „Стара планина“. По случай 30 години НГДЕК е наградена с отличие на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 10 октомври 2007 г.

На укрепването и развитието на Националната гимназия за древни езици и култури, като неин директор, Гергина Тончева отдава тридесет и три години от живота си – до 8 ноември 2010 г.[1]

На 9 юли 2020 г., заедно с академик Антон Дончев, става първият лауреат на новоучредената награда за духовен принос на името на Патриарха на българската литература Иван Вазов.[2]

Баща ѝ умира, когато тя е едва на 5 години. С брат ѝ, две години по-малък от нея, са отгледани от майка си. Омъжва се за Георги Тончев, юрист по образование, от когото има две дъщери – Мая и Антония. Години по-късно Гергина Тончева се сдобива с четири внучки на име Мила и Антония (деца на Мая), Яна и най-малката -Ина (деца на Антония).

Тончева почива на 11 юли 2020 г. в София на 87-годишна възраст.[3] На погребението стотици отдават почит. Тя оставя вечна следа в българската култура.

Гергина остава една от най-ярките личности в българската история.

  • Заслужил учител
  • Почетна награда на Академия „Vivarium Novum“ в Рим
  • Орден „Стара планина“ I степен (2003)
  • Награда „Проф. Марко Семов“ – за ярко присъствие в духовния живот на нацията (2010)[4][5]
  • Почетен знак със синя лента на СУ „Св. Климент Охридски“ (2012)[6]
  • Награда за принос към столичното образование
  • Почетен гражданин на София (2018)[7]
... директор на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ (10 октомври 1977 – 8 ноември 2010) Силвия Бакърджиева-Соколова