Геотермална енергетика в Япония
Геотермалната енергетика в Япония е част от производството на електроенергия в Япония. Към 2013 г. се произвеждат 2596 GWh електроенергия, което представлява 0,25% от общото количество произведена електроенергия в страната.[1]
Технология
[редактиране | редактиране на кода]
С наличието на голям брой извори на гореща вода, Япония разполага с достатъчно ресурси за производство на електроенергия от геотермални електроцентрали. През 2007 г. Япония разполага с 535,2 MW инсталирани мощности или около 5% от общия дял на произведената електроенергия от геотермални електроцентрали в света, но като дял от общото количество електроенергия произведена в Япония е незначителен.[2]
Разработването на нови геотермални електроцентрали спира в средата на 1990-те години. Причина за това е голямата съпротива на обществото в страната. По-голямата част от изворите на гореща вода се намират в защитени територии и в курортни селища. В тези места населението е силно зависимо от туристите посещаващи горещите извори. Те се противопоставят на развитието на геотермалната енергетика, която ще окаже негативно влияние върху туристическата индустрия, местната икономика и природата.[3][4] Въпреки това интересът към геотермалната енергетика се увеличава, особено след аварията в атомната електроцентрала във Фукушима и последвалото закриване на част от атомните електроцентрали в Япония. Правителството и бизнеса обмислят над 60 възможни площадки за построяване на геотермални електроцентрали. След построяването Япония ще бъде на трето място, след САЩ и Индонезия, по произведено количество електроенергия от геотермални електроцентрали.[5] Предполага се, че около 1500 извора с гореща вода, без допълнителни сондажи, могат да произвеждат годишно по 723 MW електроенергия.[6]
Япония разработва нови технологии за проучване, използване и контрол на геотермалните ресурси.[6] Поради застой на геотермалната енергетика в страната, по-голямата част от технологиите са използвани в други държави.[5] След 2000 г. 67% от използваните турбини в геотермалните електроцентрали в света са произведени в Япония.[6]
История
[редактиране | редактиране на кода]Първата експериментална електроцентрала в Япония е открита през 1925 г. в префектура Оита. Развитието на геотермалната енергетика се забавя по време на Втората световна война. Първата, работеща с пълен капацитет геотермална електроцентрала в страна е открита през 1966 г. Тя е собственост на Nihon Heavy Chemical Industory Corp. и има 9,5 MW инсталирани мощности. В средта на 1970-те години се разработва ново поколение по-ефективни геотермални електроцентрали. До средата на 1980-те години се откриват средни по капацитет (до 50 MW) електроцентрали. С напредването на технологиите, се разработват електроцентрали с по-малък капацитет, които да са ефективни в райони с по-малко ресурси. През 1996 г. общите инсталирани мощности достигат до около 500 MW.[7]
През април 2011 г. Министерство на околната среда на Япония издава доклад „Изследване на потенциала за въвеждане на възобновяеми енергийни източници“. В него се посочва, че Япония разполага с ресурси за производство на 19,140 GW електроенергия годишно.[8] It has shown total 19.14GW of Japanese geothermal resource potential.[9]
Електроцентрали
[редактиране | редактиране на кода]
Към 2003 г. в Япония функционират 20 геотермални електроцентрали.[7][10][6]
| име | капацитет (MW) | година | забележка |
|---|---|---|---|
| Мори | 50 | 1982 | |
| Онума | 9.5 | 1974 | |
| Сумикава | 50 | 1995 | |
| Мацукава | 23.5 | 1966 | |
| Каконда 1 и 2 | 80 | 1978 – 1995 | |
| Уенотаи | 28.8 | 1994 | |
| Оникобе | 15 | 1975 | |
| Янайзу-Нишияма | 65 | 1995 | |
| Хачиджо-джима | 3.3 | 1999 | |
| Сугинои | 1.9 | 1981 | |
| Такигами | 25 | 1996 | |
| Отаке | 12.5 | 1967 | |
| Хачубару 1 и 2 | 112 | 1977 – 2006 | |
| Куджу | 0.99 | 1998 | |
| Такеною | 0.1 | 1991 | закрита |
| Киришима-кокуксай | 0.1 | 1984 | планирано спиране |
| Огири | 30 | 1996 | |
| Ямагава | 30 | 1995 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Japan: Electricity and Heat for 2013 // www.iea.org. International Energy Agency (IEA). Посетен на 11 ноември 2015.
- ↑ Bertani, Ruggero. World Geothermal Generation in 2007, Characteristics, Development and utilization of geothermal resources // Geo-Heat Centre Quarterly Bulletin 28 (2). Klamath Falls, Oregon, Oregon Institute of Technology, септември 2007. с. 1 – 9. Архивиран от оригинала на 2010-06-17. Посетен на 16 април 2009.
- ↑ Japanese spa town in a lather over geothermal plans // The Guardian, 7 февруари 2009. Посетен на 13 ноември 2015.
- ↑ Japan's spa lovers fuel fire against geothermal giants // The Globe and Mail, 20 септември 2008. Посетен на 13 ноември 2015.
- ↑ а б Japan’s first new geothermal power plant in 15 years to open next month // The Telegraph, 16 март 2014. Посетен на 11 ноември 2015.
- ↑ а б в г Geothermal Energy. Japan: Resources and Technologies // The Geothermal Research Society of Japan. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 11 ноември 2015.
- ↑ а б Geothermal Japan – History and Status of Geothermal Power Development and Production // Geothermal Resources Council. Архивиран от оригинала на 2015-11-06. Посетен на 11 ноември 2015.
- ↑ 平成２１年度 再生可能エネルギー導入ポテンシャル調査(pdf) www.env.go.jp
- ↑ 伊藤義康、 『分散型エネルギー入門』、講談社、2012年5月20日第1刷、ISBN 978-4-06-257772-4、p.94 – 95
- ↑ Kimbara, K. и др. The Series of the Geothermal Power Stations in Japan // Chishitsu News 501. May 1996. Архивиран от оригинала на 2008-07-03. Посетен на 18 октомври 2009.