Георг Госемброт

Георг Госемброт
	Георг Госемброт
финансов съветник
	Гробният камък на Георг Госемброт
Роден	около 1445 г.
Починал	1502 г. (57 г.) Фюсен, Федерална република Германия
	Георг Госемброт в Общомедия

Георг Госемброт (на немски: Georg Gossembrot; * ок. 1445; † 1502 във Фюсен) е финансов съветник на римско-немския крал Максимилиан I.

Госемброт произхожда от богата и образована търговска фамилия от Аугсбург. Той и брат му Улрих следват 1455 г. във Ферара. Брат му започва духовническа кариера, а Георг започва доходна финансова и търговска кариера. Той се жени за Радегундис Егенберг.

Георг напуска 1473 г. Аугсбург и ок. 1477 г. става неплатен съветник и управител на замък Еренберг в Тирол на служба при херцог Сигизмунд Австрийски фон Хабсбург. Той дава често на заем пари на херцог Сигизмунд и той му дава ок. 1483 г. като залог замъка Еренберг за 15 000 гулдена и 1488 г. му разрешава да транспортира по-удобно стока за Аугсбург.^[1] След напускането на херцога през 1490 г. Госемброт става финасов съветник на краля и по-късен император Максимилиан I. Той го финансира и става така негов верен близък. Двамата обичат също лова и риболова. През 1499 г. Госемброт дава на заем на краля 7 000 гулдена за „Швейцарската война“^[2] и получава за това заложнически права над замъка и господството Хоенфрайберг.^[3] Собствеността на едно господство често е условие да се стане благородник.

Георг умира през 1502 г. във Фюсен – вероятно е отровен от враговете му с кървавица. Кралят присъства на погребението му в Аугсбург. Госемброт е погребан в подарената от него капела в манастира „Св. Манг“ във Фюсен. Гробният му камък от червен мармор може да се види в криптата. Гробният камък за съпругата му се намира в манастира „Букшайм“.

Фамилия

Георг Госемброт се жени за Радегундис Егенбергер. Те имат една дъщеря:^[4]

Сибила Госенброт (1479 – 1521), омъжена за Лудвиг фон Фрайберг (1468 – 1545)

Галерия

Георг Госемброт
Дъщеря му Сибила Госенброт и Лудвиг фон Фрайберг, ок. 1521
Замък Еренберг
Замък Хоенфрайберг

Литература

Günther Grünsteudel, Günter Hägele, Rudolf Frankenberger (Hrsg.): Augsburger Stadtlexikon. 2. Auflage. Perlach, Augsburg 1998, ISBN 3-922769-28-4, S. 449 – 450.
Friedrich Hegi: Die geächteten Räte des Erzherzogs Sigmund von Österreich und ihre Beziehungen zur Schweiz 1487 – 1499. Beiträge zur Geschichte der Lostrennung der Schweiz vom deutschen Reiche. Innsbruck 1910, S. 551.
Pascale Sutter: Der geplante Überfall auf Georg Gossembrot in Bad Pfäfers. In: Terra Plana. Band 3, 2007, S. 41 – 44.
Paul von Stetten: Geschichte der adelichen Geschlechter in der freyn Reichs-Stadt Augsburg. Augsburg 1762.
Maria Anna Theresia von Stain Jettingen Ancestors 2012, Verheecke, José. nr 23785

Източници

↑ Thomas Kühtreiber: Straße und Burg. Anmerkungen zu einem vielschichtigen Verhältnis. In: Kornelia Holzner-Tobisch, Thomas Kühtreiber, Gertrud Blaschitz (Hrsg.): Die Vielschichtigkeit der Straße. Kontinuität und Wandel in Mittelalter und früher Neuzeit (= Veröffentlichungen des Instituts für Realienkunde des Mittelalters und der frühen Neuzeit. 22). Wien 2012, S. 263 – 301, hier S. 286.
↑ Tiroler Landesarchiv: Urkunden I 872.
↑ Tiroler Landesarchiv: Ältere Kopialbücher ttt 40.
↑ Georg Gossembrot, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler

[1] Thomas Kühtreiber: Straße und Burg. Anmerkungen zu einem vielschichtigen Verhältnis. In: Kornelia Holzner-Tobisch, Thomas Kühtreiber, Gertrud Blaschitz (Hrsg.): Die Vielschichtigkeit der Straße. Kontinuität und Wandel in Mittelalter und früher Neuzeit (= Veröffentlichungen des Instituts für Realienkunde des Mittelalters und der frühen Neuzeit. 22). Wien 2012, S. 263 – 301, hier S. 286.

[2] Tiroler Landesarchiv: Urkunden I 872.

[3] Tiroler Landesarchiv: Ältere Kopialbücher ttt 40.

[4] Georg Gossembrot, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes & Leslie Mahler

[1]

[2]

[3]

[4]